Индексът на потребителските цени за август спрямо юли е 100.8%, т.е. месечната инфлация е 0.8 процента. А годишната за август в сравнение със същия месец на 2020-та е 3.7 на сто.
Проф. Стоядин Савов едно време казваше: "Инфлацията е задрямал тигър, готов за скок". Август с годишната си инфлация от близо 4% е доказателство за това. Особено след "задрямването" преди година, когато Ковид пандемията сви стопанския живот.
Всъщност светът все още не може да се отърси от кошмара, който го сполетя. Централните банки засилват паричното предлагане, за да може с евтини пари колелото да пребуксува и да се завърти отново. Това обаче не се случва, поне засега. Няма го онзи решаващ тип инвестиции – производствените, които носят добавена стойност. А с инвестиции в дигитализация и стартъпи няма как да "изчистят" кухите напечатани пари, обясни за „БАНКЕРЪ” Любомир Каримански, бивш председател на бюджетната комисия на парламент номер 46.
Другият световен двигател на инфлацията е скокът в цените на горивата. В различна степен той екстраполира в цените на всяка отделна стока.
В Еврозоната инфлацията се измерва с „Хармонизиран индекс на потребителските цени“. Думата „хармонизиран“ означава, че всички държави в Европейския съюз прилагат една и съща методология. Така се гарантира, че данните за една страна са съпоставими с тези за друга.
Как ще се отрази промяната на дадена цена върху въпросния индекс зависи от това колко средно харчат домакинствата за съответния продукт. Да вземем за пример кафето. Заедно с чая и какаото то има тегло 0,4 процента. Ето защо промяна в цената му няма да се отрази сериозно на общия хармонизиран индекс. Докато бензинът (заедно с други горива и масла) има тегло 4,6%, което означава, че при него една и съща процентна ценова промяна както при кафето ще има около десет пъти по-силно въздействие върху индекса.
У нас, както отбеляза ексдепутатката от ИТН Мика Зайкова, имаме много лошо стечение на обстоятелствата. Тя даде пример с цената на газа, който върви към тройно поскъпване, а от друга страна е енергоемкостта на българската икономика, която е 3.6 пъти по-висока от средноевропейската. Просто казано: имаме си машина за инфлация.
„За значителния ръст на горивата и енергийните продукти няма как да не отчетем голямото повишаване на цените на суровините на международните пазари. От началото на годината средните цени на суровия петрол почти са се удвоили - до 70-75 долара за барел. Сходна е и динамиката при природния газ. Цените на енергоносителите влияят върху практически всички потребителски стоки - когато транспортните разходи растат заради по-скъпите горива, това се отразява на крайната цена в магазина на всичко”, изтъква и Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
В средносрочен план, смята той, най-важния фактор за ускоряване на инфлацията е повишеното парично предлагане.
Кризата подтикна правителствата в Европа масово да "развържат кесиите" - но това означаваше многократно по-високи бюджетни дефицити, финансирани на практика неограничено с новосъздадени пари от ЕЦБ. Отделно започва и подкрепата за нови публични разходи чрез плановете за възстановяване, които отново ще се финансират с нов дълг на международните пазари. Това неизбежно води до ръст на потребителските цени като вторичен ефект. Сходно въздействие имат и въведените като временни антикризисни мерки за повишаване на доходите, а партиите в синхрон предлагат различни увеличения за сметка на осигурителните фондове и държавния бюджет. Големите публични разходи за възстановяване на икономиките най-вероятно също ще тласкат нагоре потребителските цени.
Николов обобщава, че негативните последствия от ускорения ръст на цените са повече от очевидни - това изяжда паричните спестявания, свива покупателната способност и препятства способността на предприемачите да планират дългосрочно.
„Всички разходни тавани са достигнати, така че правителството дори и да увеличи приходите, инфлация има и никой не може да я спре", категорична е Зайкова. Те не чукала на вратата, а е при нас и трябвало "да се направи нещо за доходите на най-бедните”.
Любомир Каримански пък е притеснен, че отговорните институции като че ли странят от проблема с инфлацията. Нито Министерството на финансите, нито БНБ, КФН, а и НСИ предлагат детайлна информация какво се случва, да не говорим за някакви анализи. А това е необходимо, за да могат да се вземат правилни управленски решения.
По-високата инфлация от последните няколко месеца може да се разглежда и като функция на чувствително по-бавния ѝ темп през последното десетилетие. Въпреки опасенията дори през кризисната 2020 г. при потребителските цени не се наблюдаваше особена динамика, а в периода 2014-2016-та даже имаше спад. В България, а и в цяла Европа, част от дефлационните тенденции бяха подкрепяни от остатъчните ефекти от глобалната финансова криза от 2008-а и последвалата дългова криза в Еврозоната. В същото време обаче доходите на домакинствата растяха, което води до по-голяма покупателна способност. Оттам повишеното търсене тласка нагоре ценовите равнища. Не е без значение и влиянието на отложеното потребление в хода на кризисните месеци, когато разходите на домакинствата бяха фокусирани най-вече върху стоките от първа необходимост. Комбинацията от тези два фактора означава, че част от ръста на цените днес е своеобразна отложена инфлация.
А може ли увеличените пенсии да се явят, макар и като по-маловажен фактор, за увеличението на цените? Знаем, че с тези пари пенсионерите ще си купят храна, а не мебели и велосипеди.
Каримански е на мнение, че това няма да стане. По думите му „просто тези пари ще се върнат обратно в икономиката”.
Той не е съгласен и с Кристалина Георгиева, която твърди, че пикът в инфлацията ще бъде кратковременен. Неговото мнение е, че следващите 2-3 години ще вървят под знака на увеличаващата се инфлация. Тоест, контрирахме го ние, към сакралната дата за приемане на еврото, посочена от ГЕРБ - 1 януари 2024 г., страната ще е с неизпълнен важен критерий. Според бившия председател на парламентарната бюджетна комисия обаче всички изисквания на Брюксел са бюрокрация, нито една държава вече не ги спазва, особено по отношение на бюджетния дефицит. "Пък и не мисля, че посочената дата има здрав смисъл. Ние трябва да приемем еврото, когато направим сериозен кохезионен напредък по доклада, когато доближим развитите държави - това е нашият интерес", смята Любомир Каримански.
Чавдар Цолов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар