От вчера се вихри дискусия с доста подигравателни елементи, относно участието на Цвета Кирилова - журналистка и председателка на сдружение Азбукари, в 7/8 тв с водещ Иво Сиромахов.
И аз се посмях, но после ми стана гневно и тъжно. И за пореден път се замислих за един много сериозен проблем при нашите политици - и настоящи, и кандидати за такива.
И това е липсата на самокритичност, на реална представа за собствените възможности и дали те са адекватни на претенциите.
Много голяма част от политиците ни нямат своя лична история - професионална и житейска. И това е огромен проблем. Липсва им ЕКСПЕРТНОСТ /не експертиза/ в някаква сфера, която и да е тя. Просто са чисти партийни креатури - започват с ръководене на проекти, после стават висши държавни чиновници и ние трябва да ахкаме и охкаме пред техните височайши бюрократични постижения. Други напредват по роднинска линия. В последните дванадесет години роднинството с герб е пропуск за високите етажи.
В същите тези 12 години арогантността, наглостта, войнстващият примитивизъм и липсата на елементарна обща култура и познания се наложиха като модел на поведение, който гарантира успехи. И това още десетилетия ще ни спъва. Защото бяха разрушени базисни ценности от цивилизационно естество. А тяхното изграждане и последващо надграждане ще отнеме времето на няколко поколения.
Ето, че видяхме още едно проявление на гореописаните дефекти на системата.
Една съвсем прилична на визия жена в чудесна зряла възраст огря от екрана в качеството си на кандидат за президент на България.
И стана много страшно. Първосигнално ми беше смешно, но после...
После си дадох сметка, че това е поредният човек, целеустремил се към най-високият пост в държавата, който няма абсолютно никаква реална преценка за себе си - в какво предаване отива, облеклото подходящо ли е за предаването и качеството, в което се появява, какви са възможните въпроси, предвид това, кой е водещият. Тази жена нямаше грам подготовка по нито един от тези показатели. Лъсна липсата на обща култура, а все пак председателства НПО с претенциозното име Азбукари.
Всички, които имат претенции да влизат в политиката трябва да знаят, че това поле е трудно, изисква много неща - знания - експертни и общи, възможност да се общува с всякакви хора, адекватно на ситуациите, облекло и изобщо външен вид, ОТЛИЧЕН български език, който е богат и нюансиран, отлично физическо и психическо здраве /щом ще ръководиш държава, нацията има право да бъде информирана по този въпрос и това не е глезотия или навлизане в личното пространство/, нравствено поведение, готовност да бъдеш провокиран във всеки един момент от опонент или журналист, богата политическа култура, умение да участваш в дебат, да се аргументираш солидно, да владееш тона си, да нюансираш говора си. Т.е. за да станеш политик се иска много задълбочена и сериозна подготовка. А не да се вейнеш в късата пола в едно вечерно шоу и да смяташ, че светлината на прожекторите няма да освети твоите тъмни ъгълчета, в които се крият ниска обща култура, липса на политическа такава и много, ама много претенции.
Сега ще се посмеем, но всъщност това си е трагедия. Да, от това не се умира, но е народопсихологическа трагедия, че ни липсва АДЕКВАТНА преценка на възможностите ни. По всички нива го виждаме и страдаме от това. Би трябвало да бъдем непримирими и да работим върху себе си.
За всяка една дейност, с която се захващаме е нужно първо да помислим дали ни е по възможностите и след това, ако много искаме да правим точно това, да развием липсващите ни такива /ако е възможно/. Интелектът не е само рационален, има и емоционален, и социален. Качествата, за да застанеш начело на една държава, са много и включват всичко.
Политиката не е държавната кола, охраната и прожекторите, а много сериозна и отговорна към целия народ работа!
Така че, драги ми политици, попълвайте пробойните във всеки един момент. Много от вас имат работа в това отношение докато са живи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар