Зима

Зима
Пролет

4 септември 2021 г.

Имаме ли последен шанс или вече сме го проиграли?

Вместо амбициращ национален идеал и градеж, приемане тихомълком на „модерни идеи“, разбиващи най-ценни човешки и български традиции... 

 

Имаме ли последен шанс или вече сме го проиграли?

Отговорът на този въпрос ще даде само историята, която предстои да изминем. Както и да разсъждаваме днес, истината е това, което ще представлява действителността след едни 30-тина, или някъде около това число, години. Или България ще я има и българската общност ще бъде жизнена и градивна. Или България ще е само спомен, а името й, фасада на нещо съвсем друго.

Язвите, които рушат и тласкат България към цивилизационния й край са добре известни. Пред очите ни, с наше знание и пасивно или активно съучастничество, се развива целият процес. Демографски упадък. Къде относителен, къде абсолютен, застой на българското производство. Подчинение на диктата на едни или други от „световните повелители“. Вместо амбициращ национален идеал и градеж, приемане тихомълком на „модерни идеи“, разбиващи най-ценни човешки и български традиции на социално, личностно и семейно поведение.

Политическата и социалната криза, в която живее обществото ни в последните години е израз именно на този убийствен за България и всичко българско процес. Вместо да назоват нещата с имената им и да търсят с зъби и нокти да обединят българското общество за може би последен шанс за съпротива, водещите политици се затварят в мислите и вижданията, налагани им от „силните в света“, именно за да бъде убит шанса на България. /Тези „силни“ водят подобна политика и към други страни, но то не е нещо, което да означава, че „друг път няма“/.

Извън предстоящите президентски и парламентарни избори и други събития на официалната политика, календарът ни предлага повод за може би ефикасна обществена инициатива.

След около година и половина – на Трети март 2023 – ще станат 145 години от 3 март 1878. Близо век и половина от завръщането на българската държава на европейската и световната сцена.

Обществото ни ще остави ли, както е от много време вече, това паметно за всеки българин събитие, да бъде чествано само според разбиранията и интересите на управляващата партийна и всякаква приобщена към нея бюрокрация? Което означава, че всичко би звучало според разбиранията и интересите на разните „сили“, диктуващи поведението на тази бюрокрация.

Не може ли тази 145-а годишнина, вместо повод за повтаряне и потретване на протоколни щампи на мисъл и поведение, да я направим терен за искрени преценки и за победите и за пораженията на българщината в този век и половина?

И преди всичко, като поставим на първо място обединяването ни, да си начертаем пътя и определим средствата, с които да превърнем предстоящите две-три десетилетия в спасителен за България шанс?

Както казваха някога: грях ни на душите, ако не го направим!


Владимир Костов, Epicenter.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар