Темата с по-нататъшната съдба на българската ядрена енергетика отново стана актуална.
Причината е едно скорошно изказване на премиера Кирил Петков, в което площадката на АЕЦ „Белене“ бе наречена локва. Още на следващата секунда от всички страни започнаха да валят толкова компетентни мнения, сякаш всички политици, политолози и усърдни дописници във Фейсбук са завършили Техническия университет или УНСС. Не за друго, а защото изведнъж всички взеха не само да разбират от атомна енергетика, от управлението на атомна централа и от търгуване на ток по борсите и регулираните пазари.
Кирил Петков е вторият български премиер, нарекъл АЕЦ „Белене“ локва. Той обаче, за разлика от предшественика си Бойко Борисов, въобще не пожела да стъпи на строителната площадка край тихия бял Дунав. Е, щом стана дума за лицето Борисов, длъжни сме да направим едно-две уточнения.
По негово време отношението към проекта АЕЦ "Белене" беше... повече от шизофренично. Първи мандат - централа няма да има, не ви щем (за руснаците се отнася това) нито реакторите, нито нищо. Втори мандат - централа ще има, но къде и каква - все още не знаем. Братушки, довършете реакторите и ни ги докарайте, а ние дотогава ще съберем парите и ще си ги купим повторно. Трети вариант - централа със сигурност ще има, но никой не знае къде: според едни ще се довърши проекта в Белене, според други - ще направим два нови блока в Козлодуй.
Има ли всъщност АЕЦ „Белене“ проблем, за който широката общественост дори не подозира?
Има, ама чак да не подозира... Проблемът е политически. Повече от 30 години българските политици не пожелаха да постигнат консенсус по въпроса "Да се строи ли втора атомна централа, или оборудването да се хариже на някоя близка нам държава извън ЕС, че да може после по-лесно да си купуваме евтин ток?"
Има ли проблем да си построим АЕЦ „Козлодуй“?
Има и той отново е откровено политически. Там различни управляващи от години си мечтаят да построят нещо модерно и футуристично, което да допълва и доразвива останалите два блока. Ако властимащите обаче махнат розовите си очила, ще видят колко е трудно да се направи съвременен ядрен реактор, който да работи с инфраструктура от преди преди 50 години. Все едно да вземеш кожения салон от един чисто нов хибриден "Мерцедес" и тръгнеш да го слагаш в отлично поддържаното и лъснато до блясък купе на вярната „Волга“. Може, но дали някой някога ще произведе точно такъв "Мерцедес"? Ами ако наистина го произведат, но Брюксел откаже да го лицензира?
В момента точно на това прилича най-обсъжданият вариант - оборудването за АЕЦ „Белене“ да бъде преместено в Козлодуй и да бъдат изградени един или два нови блока. Първо - има технически проблеми, защото блоковете са правени за друга площадка и различна сеизмична активност. Приемаме обаче, че това е решим въпрос. И стигаме до втория препъникамък - последната дума има конструктора в лицето на „Атомстройекспорт“ и принципала в Кремъл.
Да, за ужас на някои, жлъчната руска отрова отново ще бъде тук - за добро или за зло. Защото конструкторът може да каже да, но може да каже и не. А получим ли отрицателно становище, най-добре ще е докараните вече реактори да бъдат изхвърлени или продадени в другия край на земното кълбо. Като морално остарели, разбира се...
Звучи налудничаво, но като нищо след някое и друго време ще влезем в Книгата на рекордите "Гинес". Като единственият народ в света, който е преместил 35-годишен проект с 10-годишно оборудване на чисто нова площадка, за да работи с 50-годишна инфраструктура! И някой се надява, че Брюксел ще си затвори очите и ще благослови цялата тази гавра?
Ами последният вариант да не би да е по-малко смайващ? Нов ядрен проект с блок, произведен от САЩ, който няма лиценз за работа в нито една точка на света.
Именно този проект най-вероятно отново ще бъде предложен на българските енергийни специалисти, които тази седмица са по важни дела в САЩ.
В делегацията са енергийният министър Александър Николов и шефът на предприятие АЕЦ „Козлодуй“ - "Нови Мощности" Любен Маринов. Заедно с тях пътува и US-посланикът в София Херо Мустафа. Почти сигурно е, че домакините ще се похвалят с последното си ядрено достижение – реакторът на „Уестингхаус“ AP 1000, но... какво от това, след като изделието все още не е сертифицирано за работа от нито една национална или международна структура?
В САЩ той все още се строи - с огромно забавяне, между другото - и по експертни оценки вече струва 14 млрд. долара.
Преди осем години този "AP 1000" бе показан на друг наш енергиен министър – Драгомир Стойнев. По онова време върху реактора все още се работеше, но цената му беше около 10 млрд. долара. Предпроектното проучване бе възложено на "Уестингхаус" и щеше да е някак срамно корпорацията да препоръча себе си и като изпълнител на поръчката за изграждане на реактора, и като "автор" на проучването за доставка на гориво за нуждите на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй". Правителството на Пламен Орешарски обаче явно го досрамя и финалното споразумение със САЩ за изграждането на новата ядрена мощност остана неподписано.
Има и още един вариант, който граничи с научната фантастика – на площадката край „Козлодуй“ да се изградят малки модулни реактори. Такива все още никъде не са правени за граждански цели, а прогнозите на международните ядрени експерти са, че подобни съоръжения може да има на пазара чак след 2035 година. Дотогава обаче в България отдавна няма да е ясно кой какво иска и за какво се бори...
Експертите знаят, но политиците се правят на разсеяни
С подобна липса на енергийна стратегия и визия за енергетиката и липса на обща воля на тема "Кое е добро и кое е зло", полека лека слагаме кръст на цялото базово енергопроизводство.
Днес на масата са въглищните централи, за които е повече от съмнително, че след 2026 г. въобще ще могат да работят в този си вид. Полека лека (уж) вървим и към онзи прекрасен момент, в който нашите партньори от Брюксел благо ще ни кажат "Хайде, вземете си последно сбогом с АЕЦ „Козлодуй“, защото догодина трябва да спрете реакторите си като стари и опасни!" През 90-те години на миналия век вярвахме, че първите четири блока ще си работят во веки веков, но дойде 2006 г. и им дръпнаха шалтера без право на обструкции.
И какво правим след една петилетка, когато АЕЦ "Белене" продължи да си бъде локва, Седми блок в АЕЦ "Козлодуй" - "зелена поляна", а ВЕЦ-овете и ПАВЕЦ-овете кънтят на сухо уж заради климатичните промени и безводието? Ще ходим под строй "на перките" и ще духаме с надеждата да произведем някой миливат в час?
Всъщност - има изход. Ще вземем пари от Брюксел и във всеки град ще си направим по една местна централа, тип динамо. И всеки жител на населеното място, който не е на работа, ще ходи и ще върти педалите. С населението по селата е по-лесно - минават на дърва и свещи...
Пламен Симеонов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар