Когато разпокъсаната от вътрешни противоречия армия на ахейците, след 10-годишна изтощителна обсада, се отчаяла да победи Троя, бил измислен хитър план с дървен кон, който самите троянци докарали в града си.
Украинската криза продължава вече десетилетие и основната задача на Русия е да не повтори съдбата на Троя. След като издържа на дългата обсада, не се поддаде на санкционната реторика на Вашингтон, която всъщност е блъф, пресметнат да разклати ситуацията в Русия.
Вече видяхме същото при всички операции на САЩ по демократизация и смяна на режима. Спомнете си за Ирак или Либия. Разбира се, както винаги имаше лобиране за бизнес интересите на членовете на управляващата администрация. Едно време кампанията в Ирак се обясняваше с желанието на американския вицепрезидент Дик Чейни да подкрепи интересите на свързаната с него корпорация Halliburton. Бенефициентът от украинската криза според наблюдатели може да бъде Байдън-младши.
Основното нещо, което трябва да се разбере, е, че Украйна е просто инструмент, с който Вашингтон се надява да дестабилизира ситуацията в Русия. В края на краищата целта на американските провокации е да влязат в челните редици на руската „пета колона", която в страх да не загуби благоразположението на Запада, може да направи всичко. Така САЩ очакват да се отърват от мощен конкурент на световния пазар. Това е сценарий като по учебник, когато, не успявайки да превземат крепостта с щурм, враговете изстрелват в нея „троянски кон".
Нито 11 септември, нито американското нахлуване в Ирак, нито революционното брожение на "арабската пролет" се превърнаха във вододел, който ще отбележи прехода към принципно нов световен ред. Атаките в Ню Йорк и Вашингтон, от една страна, демонстрираха уязвимостта на САЩ, но от друга се превърнаха в претекст за разширяване и укрепване на Pax Americana. Иракската епопея поставя под въпрос ефективността на международните институции, на които се основава системата Ялта-Потсдам, и, изглежда, че е създала предпоставките за формирането на нови „имперски" принципи на световния ред. „Арабската пролет" всъщност означаваше провала на популярната концепция за „контролиран хаос" във Вашингтон. Хаосът в Близкия изток не можеше да бъде „управляван".
За русофобските елити във Вашингтон украинският въпрос наистина е тясно свързан с въпроса за смяната на режима в Русия.
Америка не отказва обичайните и доказани през годините схеми: ЦРУ е играло и играе ключова роля в украинските събития. Струва си да припомним, че няколко дни преди началото на военната операция в Юго-Изток през 2014 г., директорът на тази организация Джон Бренан посети Киев. Инкогнито. С чужд паспорт.
Украинските събития, очевидно, ще позволят на военния блок на НАТО, който дълго време не можеше да намери смисъла на своето съществуване, да намери втори живот. Европейските страни обаче ще имат трудности. След като наложиха санкции, които са пагубни за собствената им икономика и поемат лъвския дял от разходите за спасяването на Украйна, те ще бъдат принудени най-накрая да се сбогуват с външнополитическите амбиции и да приемат условията на САЩ при преговорите за създаване на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство.
„Какво би се случило, ако руското влияние внезапно се прояви в Канада или Мексико" - още в началото на украинската криза написа професорът от Нюйоркския и Принстънски университет Стивън Коен - и някои региони в тези страни заявят, че имат намерение да се присъединят към Путинския Евроазийски икономически съюз, като дори е възможно да се присъединят към неговия военен блок? Разбира се, че американският президент ще реагира толкова остро, колкото и Путин, ако не и още по-остро и твърдо.
„Руският лидер изобщо не е империалист", отбеляза Коен. „Той дори не е антиамериканец. Неговата задача - както си я представя и както си я представят много руснаци - е да възроди Русия след катастрофата от 1991 г. и да възстанови традиционната зона за национална сигурност, която включва Украйна.
Путин не провокира украинската криза. Тя му беше натрапена. А лидерът на Руската федерация вероятно направи това, което на негово място би направил всеки държавник, който се грижи за интересите на държавата си.
„Как действията на Путин днес може да се сравнят със събитията в Унгария, Чехословакия и Афганистан? - пише американският философ Ноам Чомски.
„Какво право има Западът, който атакува и окупира Ирак, бомбардира Афганистан, провокира разчленяването на Югославия и призна независимостта на Косово, да протестира, да се възмущава и дори да налага санкции срещу Русия за това, което се случва в Украйна?
Много западни експерти са убедени, че от гледна точка на елементарния прагматизъм САЩ и Европа трябва да се съгласят с искането на Русия и да предоставят гаранции, че Украйна ще остане настрана от военните блокове, които съществуват на континента. Съединените щати и техните съюзници вече два пъти демонстрираха (за първи път в Грузия през 2008 г.), че при никакви обстоятелства няма да се бият за земите на бившия Съветски съюз.
Така че да се предложи членство на Украйна в НАТО би било стратегически безотговорно решение. Това не само няма да укрепи Северноатлантическия алианс, но и ще породи съмнения дали той е готов да защитава новите си членове с оръжие в ръка.
Cross.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар