Винаги когато се пише за исторически личности, оценките са противоречиви. Особено когато са покрити с мрачната слава в съзнанието на повечето хора като роденият на 20 април 1889 г. – Адолф Хитлер.
В многообразието от теми обаче, тази за жените в техния живот остава встрани от другите, може би защото е повече любопитна и пикантна, отколкото да има някаква историческа оценка за отминали събития. Тя разкрива други по-малко познати страни от характера и нрава им. Това се отнася и за създателя на Третия райх.
До началото на войната през 1914 г. той е дребнобуржоазно ориентиран, наивен и едностранчив човек на изкуството, със свободно време и пари. Контактите с жени и момичета обаче според изискванията на обществените нагласи по онова време остават тайна. През войната има кратка романтична връзка с френско момиче, от която му се ражда през март 1918 г. извънбрачен син.
След войната като всички други се старае да навакса сексуалните си пропуски. Става известен като отявлен женкар на когото са в краката най-хубавите и най-богатите жени.
През годините като партиен лидер има множество интимни контакти. Някои от тях са Хелене Бехщайн, жена на фабрикант; Гертруд фон Зайдлиц, богата негова почитателка; Елза Брукман, жена на мюнхенски издател; Ерна Ханфщенгл, сестра на негов приятел; Карола Хофман, вдовица на мюнхенски директор; принцеса Стефани, разведена с принц Франц фон Хохен; Мария Райтерм; Марта Дод, дъщеря на американския посланик; лейди Унити Митфорд; Зигфрид фон Лафет; очарователната Лени Ривенщаал и ексцентричната Мади Раал – актриси; Инга Лай и Гели Раубал.
На Хитлер наистина му е вървяло с жените. Те спадат към най-важните почитателки на него и партията му. И той използва това. Те са край него през целия му живот, грижат се за него и му помагат. Дават му пари на кредит или скъпоценни предмети на изкуството и накити, с които издържа своята партия.
Мнението му за жените като цяло е подчертано снизходително и пренебрежително. Въпреки това той остава всяка да вярва, че я намира за красива. На всяка дама целува ръка, никога не сяда пръв. В присъствието на дами гласът му става мек и ласкателен. Прощава на жени изказвания, които биха стрували на мъже нещо повече от свободата им. Бил е любезен с тях, умеел да използва обаянието си, да демонстрира разбиране и близост на възгледите си и очевидно ги е привличал.
Спрямо жените е търпелив, внимателен и безобиден, дори когато му казват неприятни неща. Лесно установява нови запознанства. Много жени, очакващи да видят един свиреп грубиян без маниери, го напускат очаровани.
Може да се твърди дори, че властта му се базира на обожанието на жените, както и че националсоциалистите са победили на изборите именно благодарение на гласовете на жените.
„Не е бил женкар, а е обичал и разбирал германските фрау, знаел е техните силни и слаби страни, чувствал е техните желания и мечти.” (Александър Клинге)
Никога не крещи на своите секретарки, не се показва гневен пред тях. Използва обръщения като „красавице моя” и „красиво дете”. Поздравява ги с респект и ги пуска да минат пред него. Хвали дрехите и прическите им. Интересува се от личния им живот и често разговаря с тях.
Попитали една от секретарките му Герда Кристиан, защо всички са предпочели да останат самотни след войната. Отговорът бил: „Би ли могла някоя от нас да се омъжи повторно след като е познавала мъж като Адолф Хитлер”.
Поради несподелена любов няколко жени се самоубиват: Гели Раубал, Унити Митфорд, Инге Лай. Ева Браун посяга два пъти на живота си.
След смъртта на Гели през 1931 г. Хитлер изпада в тежка депресия, доказателство за неговата дълбока и пламенна любов. Измъчва се от самообвинения, изолира се от околните. От тогава вече никога не яде месо.
Ева Браун е жената, която успява лека-полека и с предана любов да изправи на крака сломения Хитлер и го спечелва за себе си. Става му любовница през 1932 г. и оттогава до края, му е вярна в добри и лоши мигове. Дарява го с любов без да му поставя никакви условия. Самоубива се заедно с него на 30 април 1945 г., ден след като са сключили брак.
Хитлер предпочита едрогърдестия тип жени. Няма определени изисквания за цвета на косите. Неговите любовници са средно с 20 години по-млади. До началото на Втората световна война е обичал да има красиви жени в обкръжението си. Радва се на симпатията на много германки.
След 1939 г. физическите връзки с жени остават на заден план. Болести, работа, задължения и отговорности унищожават в голяма степен либидото му. Остава „заклет ерген”, умишлено избягва семейните ангажименти.
„Жените ми правят пропаганда. Не мога да си позволя да се оженя”, твърди той почти до самия край.
„Германия е моята годеница” е един от начините да поддържа своята популярност, че е отдаден изцяло на народа си.
Това е част от „второто лице” на автора на планове за завладяване и унищожаване на цели народи. Човекът, оказал извънредно значимо влияние върху събитията през миналия век, олицетворявайки една фатална месианска философия оставила хилядолетния Райх в руини.
Човекът, който в същото време твърди: „Сгреших, че считах хората за много по-добри, отколкото за съжаление се оказаха в реалната действителност.”
Ева Браун
Няма коментари:
Публикуване на коментар