Живеем в енергийния XXI век и тази година може да я определим като своеобразна кулминация на процесите, които обвързват и подчиняват света с производството, транзитирането и използването на различни видове енергийни източници.
Известно е, че военните операции в Близкия изток и Африка под знака на етно-религиозното разделение, са енергийни войни. В този контекст може да се разглежда и украинският казус, чието начало в най-новата история бе поставено с т. нар. Оранжева революция от 2004 г. През следващите години транзитът на руски газ през Украйна за Европа фокусира радикална политическа и икономическа интервенция в тази държава.
Тези процеси бяха своеобразна прелюдия към събитията от последните две години. Пандемията от коронавирус създаде благоприятна ситуация за икономическа, политическа и социална трансформация на човечеството. През лятото на 2021 г. се задейства и един от най-важните инструменти за динамичната промяна. Започна изкуствено повишаване на цената на един от най-евтините дотогава енергийни източници - природния газ. Оттогава публичното пространство се изпълни с многобройни политически и експертни обяснения и математически формули за тази промяна. В един момент цената на газа надмина тази на петрола.
Този ценови шок „успешно“ продължава да фалира малкия и дребния бизнес в Европа, нанася сериозни удари и върху големите фирми и предприятия. От 24 февруари 2022 г. непрекъснато повишаващите се цени на синьото гориво и петрола намериха своя неподлежащ на съмнения мотив - войната в Украйна.
Тежките икономически санкции към Руската федерация, в които европейските политически елити се надпреварват да доказват своята лоялност към „беззащитната“ Украйна и да наказват „агресора“ Русия, напомпаха безпощадно инфлацията и всъщност обричат на бедност европейската средна класа.
Интересен факт е, че войнствената риторика и решения за отказ от руски газ, петрол, а вече дори и ядрено гориво от страна на ЕС са в унисон с призивите на президента Володимир Зеленски, въпреки че транзитът на руски газ през Украйна за Европа продължава с пълна сила. Естония, например гордо заяви, че ще спре вноса на руски газ, но удобно не уточни кога. Парадоксално е, че устойчива алтернатива на руските конвенционални източници няма, независимо от политическата реклама на електрически батерии и водородни инсталации.
Какво се случва на енергийния пазар в България? И тук инфлацията повишава цените на стоките от първа необходимост и поставя в сложна ситуация производството на селскостопанска продукция. Политизирането за пореден път на темата за енергоносителите е много по-остро от преди, тъй като вече е устойчива част от процеса на разграждащата се държавност.
Не трябва да се забравя, че в енергетиката има не просто пари, а твърде много пари. Неслучайно много бързо бяха сменени ръководствата на „Булгаргаз“ и КЕВР. Финансовият и кадрови контрол дава възможност за осъществяването на стратегически цели през призмата на политическите решения. През последните десетина години целенасочено се създаваха условия за постепенно унищожаване на българската енергетика. През XXI век конкретните факти в тази посока са свързани със затварянето на първите 4 блока на АЕЦ „Козлодуй“, политическият отказ от строителството на нефтопровода „Бургас-Александруполис“, на газопровода „Южен поток“ и на спорадичната реанимация на АЕЦ „Белене“. За пореден път геоенергетиката доказва своята ефективност като процес в контекста на транснационалните корпоративни интереси.
През последните години „зелената“ политика на Европейския съюз непрекъснато повишаваше таксите за вредни емисии, което постави на изпитание производството на енергия от въглищните мини. Това е проблем не само за България, но и за Германия, Полша и Чехия, в които производството на енергия от въглища надвишава 40% от енергийния им микс. Войната в Украйна и отсъствието на реални алтернативи на руските енергийни източници отложи във времето реализацията на това решение на европейските институции.
Голям проблем на България обаче е отсъствието на план Б за руския газ. Едва ли някой може да приеме на сериозно отказа на кабинета Петков да преговаря директно с „Газпром“, прехвърляйки тази отговорност на ЕС. Нещата се задълбочиха, особено след като Кремъл постави условие първо да се плаща в рубли, а след острата реакция на различни европейки лидери, да се плаща в злато. Единствено Унгария, в разрез с останалите членки на ЕС, декларира, че ще продължи без промяна енергийната си политика с Русия. За пореден път София заяви, че очаква до есента да се построи превърналата се в легенда междусистемна газова връзка с Гърция. В пълна неизвестност е въпросът дали правителството до края на 2022 г. ще започне, или може би ще завърши преговорите с „Газпром“, но министърът на енергетиката Александър Николов отсега анонсира, че при отказ от руски газ ще има поскъпване на синьото гориво с 40%. Всички потребители трябва да са подготвени за това какво се задава. Иначе за пореден път се повтаря мантрата как ще купуваме евтин втечнен газ от все още непостроения терминал „Александруполис“.
В подобен контекст се развива и сагата за ядрената енергетика на България. В политически план „успешно“ преминахме през няколко етапа - препоръките на американския посланик Херо Мутафа да използваме един от реакторите на АЕЦ „Белене“ за изграждане на 7 реактор на АЕЦ „Козлодуй“; сляпото следване на познатия път към енергийна диверсификация, който удобно доведе до подписването на договор между „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ и компанията „Уестингхаус“, която сама трябва да проучи и анализира своите възможности за смяна на руското ядрено гориво след 2024 г.; поредното спиране на строителството на АЕЦ „Белене“ и още и още...
Чуждите интереси устойчиво се защитават и вече дори никой не смее да попита какво ще прави България с двата готови реактора, за които всички данъкоплатци платихме милиарди. Явно за „А“ отбора няма значение, че в енергийния XXI век сигурността на всяка държава се основава на разнообразните енергийни източници като газ, петрол и ядрена енергия.
В дългосрочен план мантрата за ВЕИ или други свръхмодерни технологии, за които сме свикнали да плащаме и да ни лъжат, едва ли ще решат устойчиво енергийното бъдеще на българите. В краткосрочен план новите политици ни „успокояват“, че инфлацията ще расте, ще плащаме много повече за енергия и за живота като цяло, но виждате ли изпълняваме инвестиционен бюджет. Плашат ни, че украинските събития ще доведат до недостиг не само на електроенергия, но и на стратегически суровини от първа необходимост. Последователно се преследва целта народът да е изплашен, да е отчаян и да мрази. Факт е, че поставената отвън задача е колкото се може повече да се работи срещу обществото и да се засилва неговата неувереност.
Не трябва да се забравя, че този психологически натиск, придружен със спекулативно развиващата се инфлация, е свързан както с решаването на украинския казус, така и с икономическото и последващото го политическо преструктуриране.
Проф. Нина Дюлгерова, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар