Преди няколко дни от ГЕРБ предложиха 24 май да стане официален празник. Денят на буквите.
Всеки втори в социалните мрежи го смята за най-истинския ни празник, но дали пък чак толкова уважаваме езика си? Всяка година в нашия речник навлизат все повече чуждици, те стават неизменна част от ежедневието ни. Но заедно с тях ставаме свидетели и на истинско издевателство над българския език. Ако ставаше въпрос за лафчета в компания, дори нямаше да се замислям. Но вече политици, общественици, институции, неправителствени организации и рекламни агенции ни атакуват с безумни думички. Като глагола "превантинирам", който срещнах в един PR на тема здравеопазване.
Та рекох си, защо да не входирам към читателите едно текстче, което да е пълно с чуждици или с думи, които ги няма на "картата"? За да се похваля къде ще ваканцувам, един вид да ви разкрия моя екшън план. Дали ще бъде ОК или пак ще стигнем до хейт? Дали ще послужи за превантиниране? Все едно, така или иначе идва времето за отпуски.
Вече е юни. Коронавирусът е зад гърба ни и заплахата от карантиниране няма да ни страхува поне до есента. Децата матурираха успешно в края на май, Стефан Янев направи партия. Защо го споменавам? Защото формацията не беше сигурна. Помните ли какво беше казал: "Ако се съберат единомишленици, направят си програма и т.н. мога да лидирам". Е, вече я лидира и всичко е ОК.
И сега е времето да си чекнем нещо за летния релакс. Търся си локация, в която няма да има много украинци, защото с мен ще бъдат двама от поколението Z и нямам представа дали няма да ги вземат за поколението на Путин. А няма нужда да си разваляме кефа точно лятото.
Та докато си чиля пред телефона, рисърчвам локациите на морето по на юг. Сигурно ще запитате защо на морето? Ами не съм сигурен дали София няма да е блокирана след обявяването на новите цени на парно, ток, скокът на храните. Протестърите могат пак да се настанят на Орлов мост и да се ядосвам, че не мога да си изразходвам скъпия бензин в центъра. Докато мога да влизам там, че нали и за там се готвят рестрикции за стари коли.
О, май Гош! Погледът ми се спира на стая във Варвара. Клинах, копнах и пейстнах обявата за утрешния ден, защото бях не просто развълнуван, а направо иксайтед. Изпратих и един скрийшот на Z-четата, за да бъдат наясно.
Учил съм сайколъджи и правя бърз кол на стопанката точно в 9:00, за да видя какво ще ме оферира. Обикновено тогава са вежливи и отстъпчиви. 270 кинта за една седмица, не е ол инклузив. Рефрешвам няколко пъти линка със стаята - става, има и еъркондишън. Пък и ще съм в тренда, все пак на Варвара релаксват само хора на изкуството. Няма чалга, силна музика, дискотеки, абе както казват в Пловдив - ще съм пълен айляк. И още едно предимство - няма молове и търговски улици, така че ще спестя някой лев от морски шопинг за двамата от поколението Z. И още червени точки - Варвара не е известна локация за ивенти, айтитата също го избягват за своите тиймбилдинги, а хепънингите са по на север. Не е нужно и да си фешън, за да излезеш на улицата.
Обаче късата клечка. Не мога да открия дали има здравен пункт. Ами ако хапна нещо възстаро в някой ресторант и се наложи да ме хоспитализират? Недостатък, но съм готов да го преглътна. Ще превантинирам с покупки от аптека преди ваканцуването.
Финализирах офертата и се радвам, че благодарение на моята креативност, ще изкарам една седмица на морето. Няма да съм на първа линия, но пък ще нощувам в "Хаус Петрова".
И съм сигурен, че във Варвара ще срещна още френдове, с които да обсъдим дали през септември и ние да не станем протестъри. Всъщност ние ще лидираме протестите. Но не срещу антикорупцията - там лидира Кирил Петков. Ние ще застанем зад идеята 24 май да стане официален празник. Куул, нали?
Александър Попов, Dnes.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар