Есен

Есен

30 септември 2022 г.

И да гласувам, и да не гласувам - все ще се бунтувам!

Правото на глас, което ние приемаме за даденост, е велико достижение. То е нашата гаранция, че участваме и сме част от държавата... 

 

Все повече млади българи, най-вече от тези, които скоро са навършили 18 години и имат право на глас, казват, че няма да гласуват на изборите, защото няма смисъл. 

По-възрастни хора пък изтъкват, че в този ден "ще ходят за гъби“. Уморени били от 30-годишните несполучливи експерименти на наш гръб и празните обещания на алчните политици.

За последно, в петък сутринта, предизборната череша бе раздрусана от три социологически агенции - "Тренд", "Алфа рисърч" и "Галъп интернешънъл", които предсказаха колко партии и коалиции влизат в 48-ото Народно събрание.

Според проучването на "Тренд" първа политическа сила е ГЕРБ - с 25.7%, втора - „Продължаваме промяната“ - с 16.4%, трета "Възраждане" - с 13.9%, четвърта ДПС - с 11.9%, пета БСП - с 8.7%, шеста - "Демократична България" - със 7.6%, "Има такъв народ" - 4.4%, "Български възход" - 4.2 процента.

Според "Алфа рисърч" пък предварителното крайно класиране изглежда така: ГЕРБ - 25.2%, "Продължаваме промяната - 16.5%, ДПС - 13.1%, "Възраждане" - 11%., БСП - 10.2%, "Демократична България" - 8.4%, "Български възход" - 4.4%, "Има такъв народ - 4 процента.

На "Галъп интернешънъл" класирането е същото, само головата разлика е леко... насам-натам: ГЕРБ - 25.8%, "Продължаваме промяната" - 16.6%, ДПС - 13.2%, "Възраждане" - 12.8%, БСП - 9.2%, "Демократична България" - 7.8%, "Има такъв народ" - 4.2%, "Български възход" - 4 процента.

И трите социологически агенции предсказват, че в неделя до урните ще се "разходят" около 2.5 милиона гласоподаватели, а други 1 милион все още се чудят дали да си гледат работата, или да се отдадат на безделие. И трите социологически агенции обаче за пореден път премълчаха очевидното - негласуването също е демократичен избор, а ниската активност е манна небесна за системните партии, тъй като от край време те управляват единствено по волята на твърдите си електорални ядра.

Далеч сме от мисълта, че политическият пазар прелива от свежи идеи и визионери, заради които си струва да тичаме до избирателните секции с риск да си изпотрошим краката.

Но все пак има известен избор, който, добър или лош, в крайна сметка е извадка от нашето общество. Политиците ни са част от нашата действителност, не сме ги внесли от Ямайка. Впрочем, ако гласуваме не за по-малкото зло, а за нещо, което смятаме за по-добро, и после държим тази партия отговорна за нашия глас, би имало смисъл. Иначе изпадаме в състояние на обичайната летаргия „всички са маскари“ и със сигурност нищо добро не ни чака. Или пък да махнем с ръка и да си кажем: „Ние сме свикнали, с нищо не могат да ни изненадат“.

Казваме си го и не правим нищо това да се промени. Изборите минават и „заспиваме“. Точно както започва „Политическа зима“ на Ботев: „Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува...“ 

Да, обаче ако имаме късмет да избегнем политическа криза заради спиралата от избори, топлата соба и парчето сланина ще са ни доста по-сигурни.

Агенциите очакват в следващото Народно събрание да влязат осем формации, като вероятно три или четири от тях трябва да се споразумеят за коалиция.

Как ще стане това обаче, хич не е ясно. В сутрешния блок на една от телевизиите в петък бяха поканени политици от формациите с шансове за влизане в новия 48-и парламент, които дадоха отговор на един и същи въпрос: С какво/кого асоциирате лидерите на партии? Изобилстваше от определения като: „инфантилен”, „комунист”, „задкулисие”,  „Троянски кон”, „неадекватен“, „сламен човек“, „продавач на мечти“ и „интригант“. Ако тази нагласа не се промени след изборите, няма да има съгласие и на следващия вот още по-малко хора ще отидат да гласуват.

Е, има и шанс да проявят разум и да се споразумеят. Въпросът е, че ние с гласовете си правим по-реален този шанс.

Един политик уместно беше коментирал, че хората си мислят, че като не гласуват наказват политиците, а те всъщност наказват себе си. Причината е, че трябва да приемат чуждия избор. Правото на глас, което ние приемаме за даденост, е велико достижение. То е нашата гаранция, че участваме и сме част от държавата. Пък и е възможност, ако не сме доволни, да се разбунтуваме и да накажем онзи, заради когото сме пропилели гласа си.

Другият вариант е не участваме и да продължаваме да мърморим.

Иначе преди избори е хубаво да си спомним пиесата „Службогонци“ на Иван Вазов. Там главният герой министър Никола Балтов казва: „Всяка партия има своите хиляди гладници, хиляди "наши", които е длъжна да нареди на държавната трапеза, като дойде на власт, а хиляди други, изпъдени от служба, ще очакват нови политически промени, за да се докопат пак до кокала. Всяка партия си има войска паразити, откъснати от живота, непотребни на обществото, които могат да живеят само на народния гръб... И тая сган расте, увеличава се всеки ден и час“.

В крайна сметка може именно нашият глас да промени това. Или поне да се опитаме. 


Антония Коцева, Banker.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар