Самарканд сам по себе си е велик град, градът ориентир по Пътя на коприната, пътят на цивилизацията.
В него се намира едно важно съоръжение – Обсерваторията на Улугбек, където през 15 век бил съставен Гурганския зидж — каталог на звездното небе с описани в него 1018 звезди. Самарканд е град на мечтатели, виждащи отвъд Времето, търсещи хоризонта и звездите. Днес той отново зае мястото си в ИСТОРИЯТА.
След като изгледах почти всичко, което показваха от Самарканд от вчера, изслушах, изчетох и пр., се натъжих. Ние отново се оказваме в задния двор на ИСТОРИЯТА, без стратегия за бъдещето си, без механизми за реализирането й, без разбиране, че днес СВЕТЪТ Е ВЕЧЕ В НОВА ЕРА, а ние показваме публичната си немощ, демонстрирана от доморасли аналитици облечени като папагалите от Брюксел.
Светът има право да живее по-добре и около кръглата маса в Самарканд едни сериозни мъже заявиха, че искат да го направят. Добре, че навремето един Борис-Михаил е поканил следовниците на Кирил и Методий, та да се думкаме в кльощавите гърди, че и ний сме дали нещо на света, макар македонците и византийците и това да ни оспорват!
ПП. Днес като пуснах сутринта някакъв канал в екрана се изтипоса Красен С., виден икономист и аналитик... Беше се накиприл да ти е мило и драго – ярко жълта фланелка и крещящо синьо сако.
Онези в Самарканд бяха с много скъпи и лъснати чепици едни костюмари, други чалмалии, индиецът с бели три/четвърти смъкнати памучни чорапи и чехли… всеки сам по себе си индивид, а не папагал ала фон лайнен. У нас навремето всяко село си е имало свой тертип на сукманите и най-вече на престилките, никакво подражание и народът ни минавал през трудни векове, ама постигал някакви резултати... Натъжавам се, щото не знам как да натисна копче някъде и да спра да мисля...
Проф. Румяна Михнева, д-р на историческите науки, специалист по история на Русия, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар