Зима

Зима
Пролет

18 септември 2022 г.

Израснах, учих, обичах, деца създадох и живях в Соца

Но човек и добре да живее, иска банани и не му пука, за всичко друго. Сега има банани, наркотици, бездомници, чужди вериги за хранителни стоки, евтини сериали, тъпи реклами, некачествени стоки... 

 

Израснах, учих, обичах, деца създадох и живях в Соца… И вицове разправях за бай Тошо, за системата омразна, за партията изродена…

Не ме докосна никой, не бях съветван и третиран.

Учих колкото и каквото пожелах. Работих в подредени заводи, чисти и просторни, удобни за работниците и за обслужването на машините. Наука имаше такава "Проектиране на заводи". По нейните правила се строяха и дострояваха заводите.

Недораслите критици на времето на моята младост със сигурност не знаят какви грижи се полагаха за обикновения работник.

В завода (ВАМО) имаше магазин за хранителни стоки, добре снабден с учудващо ниски цени, заради дотациите от синдикалните организации. Децата сутрин оставяхме в заводската детска градина. Имаше медицински пункт с двама лекари,акушерка, зъболекар.Не беше необходимо да прекосяваш целия град за преглед и лечение.

В цеховете имаше лафки за топли зкуски, кафе и безалкохолни. Пред съблекалните кулинарен щанд на ресторант "Морско конче" — пасти торти, петифури и какво ли още не, защо да бягаш от работа, като можеш да си напазариш в почивките.

Създаваш семейство-синдикалната организация ти осигурява ведомствено жилище. Трябват ти пари за почивка-взаимоспомагателната каса ти отпуска необходимия заем срещу нищожна лихва.

Обущарско и шивашко ателие до входа на завода. От теб се иска да дойдеш и да си тръгнеш в определен час. Полагането на извънреден труд беше непознато понятие. Ако се трудиш във вредни за здравето условия - галванично, термично, изпитание на ДВГ или пък си ел. заварчик - полага ти се безплатна храна в заводския стол, 4 дни към годишната отпуска, карта за санаториум, газирана вода и бурканче кисело мляко на ден, като противоотрови.

В заводската почивна станция почивахме 14 дни за 20 лева…

Но човек и добре да живее, иска банани и не му пука, за всичко друго.

Е, дойде времето на бананите, но ги няма заводите.

Армия от безработни, безимотни и оскотели се бие кой да рови в кошовете за боклук. Здравето, образованието и възпитанието отстъпиха на неграмотност, болести и грубиянщина… 

Качеството на живот е като в недоразвитите африкански страни.

Борбата за оцеляване е толкова жестока, че никой не помисля за театър и опера… В търсене на някакъв реваншизъм издигнахме рушенето в държавна политика. Създадоха се "Ликвидационни съвети", ликвидира се селското стопанство, промишлеността, закриха се болници, училища.

Появи се прослойка крадливи мошеници, нарекли себе си политици и демократи.

Обществото, люшкано от лъжи и измамни обещания, обезверено и болно, оставено без средства за препитание абдикира от възможността да се бори за правата си. Появи се понятието работещи бедни. Работейки по 6-7 дни в седмицата обеднявахме и разпродавахме придобитото в Соца.

Мой приятел, чех, ми дойде на гости преди година и съвсем чистосърдечно заяви, че разрухата и нравите сега са го потресли в сравнение със спомена от преди 35 години..

Няма я свободата на словото, няма го престижното образование

Здравеопазването е сведено до търговия на дребно, няма сигурност в утрешния ден, няма армия.

Прокуратурата се е самокапсулирала и оставя на гражданите НДЧХ, да решава споровете.

Има банани, наркотици, бездомници, чужди вериги за хранителни стоки, евтини сериали по многобройните ТВ, тъпи реклами, некачествени стоки и учудващо примирени хора на втора, трета и повече възрасти.

Спирам, че жлъч напира в гърлото ми…


Инж. Борис Борисов, News Front Bulgaria

Няма коментари:

Публикуване на коментар