Есен

Есен

22 септември 2022 г.

Проф. Андрей Пантев: България доказа, че е достойна да има собствена държава, ключ от своя дом!

"Светът няма да стане много по-добър. Той ще стане само технологично по-напреднал. Но в природната същност на човека, злото ще продължава да съществува, макар и в ограничен мащаб." 

 

Преди 114 години, на 22 септември 1908 година, в Търново е провъзгласена Независимостта на България. 

Дотогава, по силата на Берлинския договор, страната ни е васална държава на Османската империя. С обявяването на независимост България отхвърля своята политическа и финансова подчиненост, а българският княз приема титлата „цар“.

Манифестът, с която се прокламира независимостта, е написан от министър-председателя Александър Малинов и е подписан от Фердинанд и членовете на кабинета.

За значението на събитието разговаряме с историка проф. Андрей Пантев.

- На 22 септември 1908 година ли се слага същинското начало на изграждането на модерна България, проф. Пантев?

- Не, защото дотогава вече имаме една победоносна война, създадени са държавни институции, сключени са конвенции, въпреки постановленията на Берлинския договор. Налице е система, присъща на всяка държавна формация. Тази дата и този акт само потвърждават съществуването на държава България и нейното присъствие в европейската държавно-политическа система.

- Вие как бихте определили значението на събитието преди 114 години в историческия календар на българската държава?

- Това е окончателният акт на стотиците въстанически опити и многото проекти за държавно европеизиране на страната. Казано с фолклорен израз, ние ставаме „барабар Петко с мъжете“ в европейската система. Най-сетне са си отдъхнали от небето всички мъченици, революционери, бунтовници, въстаници и книжовници, които с векове лелеят осъществяването на този акт, който възвръща България в нейната европейска значимост.

- Провъзгласяването на Независимостта се случва 30 години след Освобождението. Може ли да се каже, че България през този период прави един своеобразен преход?

- Разбира се. Това е рутинно събитие и затова не е отразено толкова поетично и емоционално в литературата. Ако едно събитие не влезе в литературата, то няма такава значимост в народната памет.

До голяма степен можем да кажем, че това е окончателният акт на национално-освободителното движение на България. Всички балкански страни са минали през този статут. Васалният статут беше коварна идея на Берлинския конгрес и на великите сили, които искаха първо да спестят малко от гордостта на Султана и на Османската империя от една страна, а от друга страна това бе коварен замисъл да се даде възможност на останалия свят и особено на великите сили за намеса във вътрешните работи на балканските страни, да им се дава независимост на час по лъжичка, за да може да продължи онази брутална намеса, която имаха великите сили. Примерно, България не можеше да екстернира чужденец, въпреки че го направи с един кореспондент на „Таймс“, французинът Гастон Шадурн (б. а. - това е направено през 1891 година от Стефан Стамболов.)

- Ако направим паралел със Съединението (1885), възниква въпрос българският политически елит, начело с Фердинанд, поема ли риск с провъзгласяването на България за независима държава?

- Всички са очаквали събитието през 1908 г., както и Съединението. За разлика от Македония е лесно да бъде продължена държавната същност на българите. До голяма степен това е необходима и неизбежна стъпка към по-нататъшната еманципация на българския етнос.

- Сякаш помним цар Фердинанд повече с последвалите национални катастрофи, отколкото с акта на провъзгласяване на българската независимост. Защо?

- Най-големият парадокс е, че най-гибелните решения, които взимаме, ги взимаме самостоятелно.

Онзи значим път, който извървява България от Освобождението до 1908 година, е изпълнен с позитиви. В края на 19 век България става най-динамично развиващата се страна на Балканите – модерни нововъведения, държавни системи - учителска, пощенска, дипломатическа и др. Никой не се е съмнявал, че независимостта ще се случи, което не означава ограничаване на значимостта на тази дата. Това свидетелства, че България е достойна да има собствена държава, собствен ключ от собствен дом, и в никакъв случай не е безопасно. Нека не забравяме, че зад тази Декларация за Независимост стоят 100 000 щика, стоят трамваи, радио, вестници и това е логичен резултат от развитието на държавата.

Най-голямото възражение срещу обособяването на българите в отделна държава е бил аргументът, че българите не могат да се управляват сами и ще станат кукла в ръцете отначало на Русия, а след това – на останалите велики сили. Оказа се, че не е така; че ние стоим наравно с останалите и до голяма степен това предопределя онзи бляскав път, по който България стига до 1912 година, когато българските представители в Лондон, когато се сключва Балканския съюз, са приети с ръкопляскания и възторг.

До националните катастрофи на Фердинанд не може да не му се припише заслуга наравно с останалите български държавно-политически дейци. Ако не беше злощастната 1913 година, вероятно във всеки български град щеше да има паметник на Фердинанд, както във всеки немски град има на Бисмарк.

- Може ли в съвременния глобален свят да има абсолютна независимост? България, знаем, членува в различни съюзи.

- Абсолютна независимост не може да има. Икономистите твърдят, че днес не може един молив да произведеш независимо. По време на войните в съвремието САЩ привличат съюзници, макар и формално, без да имат военна необходимост от това, а за да създадат впечатление, че се води колективно, европейско или дори световно дело. Всеки има нужда от съюзник. Съвсем друго е обаче, че съюзничеството не означава зависимост, когато е равноправно.

Защо например толкова много величаем Стефан Стамболов? Не защото се е опълчил срещу Русия, а защото показа, че подкрепа не означава зависимост. Независимост означава съобразяване с идеите, интересите и перспективите на страна като България.

Нека повторя – обявяването на независимостта на България е рутинно събитие, което обаче беше осъществено съвместно с Австро-Унгария, която присъедини Босна и Херцеговина през същата година.

България вече можеше да постъпва така, както реши нейният монарх, нейното Народно събрание, българските политически фактори и личности.

- Споменахте за бруталната намеса на великите сили в миналото. Има ли я днес? В какво се изразява – в употребата на „мека сила“? Забелязвате ли такава?

- Забелязвам, разбира се. И ние до голяма степен поощряваме това. Идеята, че някой ни подкрепя, невинаги означава мъдрост и съобразяване с нашите собствени интереси. Идеята, че някой партиен лидер присъствал на наш партиен конгрес навремето беше най-големият упрек, който можеше да се отправи към една политическа формация. Днес това е комплимент. Това е позитив. Днес това е гаранция за успех, което едва ли следва традициите на нашето национално-освободително движение и нашето държавно строителство.

- Войната е най-важната тема днес. Грешка ли бе инвазията на руския президент, тъй като укрепи националното съзнание на украинските граждани, даде нов смисъл и на военния блок НАТО?

- Според мен беше грешка дотолкова, доколкото вместо да отхвърли натовските формати на руската граница, той ги приближи. Но от друга страна не можем да кажем, че това е само война на Путин. И САЩ, и Англия, и НАТО не са невинни в тази инвазия. Много ясно, че да пращаш оръжие е фактически отношение към конфликта. Не само едната страна е за осъждане, цялата война трябва да бъде осъдена.

- Прогнозата ви за развитието оттук насетне на глобалните процеси и къде ще е мястото на България в преструктуриращата се реалност? Как ще отрази конфликтът Изток-Запад?

- Не съм Касандра, но е ясно, че настоящият формат на политическия ред в света ще бъде преодолян. Вижте например френетичното почтително и скръбно отношение към кралица Елизабет II. До голяма степен този ред на взаимоотношения едва ли ще продължи дълго, едва ли ще бъде запазен този еднополюсен свят, едва ли ще може да функционира в същия си ритъм и резултат това, което днес наричаме новия световен ред.

Светът няма да стане много по-добър. Той ще стане само технологично по-напреднал. Но в природната същност на човека, злото ще продължава да съществува, макар и в ограничен мащаб. 


 
Интервю на Таня Джоева, Epicenter.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар