Има ли риск за съществуването на България?
Предлагаме ви гледната точка на дипломата Петър Воденски. Генерален консул в Истанбул (1990) и посланик в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти е бил началник на Кабинета на министъра на външните работи (при Станислав Даскалов и Соломон Паси). Член на Стратегическия съвет към президента.
Според Петър Воденски при изработването на позиция единственото съображение трябва да е интересът на държавата.
- Посланик Воденски, войната в Украйна изостри до крайност разделението и в елита, и сред българското общество по линията Изток/Русия-Запад. Много често, включително заради вътрешно-политическите разногласия, се говори вече за две Българии. Доколко това разцепление само по себе си е риск за съществуването на държавата ни?
- От 1989 година и досега умишлено ни делят на какво ли не: на сини и червени, на скачащи и нескачащи, на жълти и на обикновени павета, на русофили и русофоби, на евроатлантици и путинисти, на ДС и „чисти“, на православни и други, и т.н. Целта на тези разделителни линии между българските граждани е да не бъдем единни. Само при управлението на НДСВ – поне в началото – се търсеше някакво обединение сред хората, наблягаше се не на това, което ни разделя, а на целите, които ни обединяват. При НДСВ, във Външно министерство (тогава работех там) за ръководни кадри бяха издигнати не „наши партийци“, а хората, които можеха и знаеха как да работят. Вероятно заради това, тогава, с помощта на обществото, България успя да постигне някои успехи, които искаше и очакваха от нас хората след 10 ноември 1989 г.
Сега ни делят по линията Русия-Запад, отново една измислена разделителна линия, сякаш ако си против участието на България във войната в Украйна, си за Путин...
Разделението сред нас през последните трийсетина години е пагубно за страната. Ако така продължаваме, наистина ще застрашим съществуването на държавата ни и ще търсим някой Мойсей, който да ни преведе през кризите…
- Всяка страна има своите аргументи в спора Русия-Украйна, а Вие неведнъж сте подчертавали, че трябва да отчитаме националния си интерес на първо място. Но как да знаем националните си интереси, след като липсва осмислена стратегия за нашето поведение на базата на краткосрочни и по-важното - дългосрочни рискове?
- В работата си в областта на дипломацията – повече от 40 години – съм участвал неведнъж в групи за изработване на позиции на страната по различни въпроси. Ще споделя как сме подхождали към изпълнението на такива задачи. На базата на наличната информация от вътрешни и външни източници - както класифицирана, така и открита от нашите дипломатически мисии в чужбина - сме изготвяли така наречените „тирета“ (сега ги наричат „булети“) с различните конкретни дадености в конкретната ситуация, и след това, „под черта“ сме предлагали каква би могла да бъде българската позиция във варианти „А“, „Б“, „В“ и прочее. А след утвърждаването на тази позиция от страна на съответния политически орган (Министерски съвет, Народно събрание), сме предлагали инструменти за практическо осъществяване на тази позиция.
В случая с войната в Украйна – сега не разполагам с класифицирана информация, но от откритата може да се направят няколко тирета:
- Русия и Украйна са две приятелски страни за България, населението там е дружески настроено към нас и българското население е приятелски настроено към хората там;
- В Украйна и Молдова има българско население, общо около 500 хил. души, което ще бъде въвлечено във войната директно;
- Това е чужда за България война;
- България няма интерес от тази война на километри от границата ни;
- България няма ресурс да промени нещо в тази война;
- България няма интерес да воюва с Русия, нито с Украйна;
- България няма интерес от война НАТО-Русия, нито от война САЩ-Русия, която е с потенциал да прерасне в ядрена;
- България сериозно ще пострада в икономически план от последиците от тази война;
- В България могат да се очакват бежанци от Украйна;
- България няма интерес тази война да се проточва във времето;
- Реален е рискът България да бъде включена в тази война, при това пряко;
- България е член на НАТО и ЕС и трябва да се съобразява с техните позиции, като нашите представители в тези организации следва активно да разясняват на съюзниците и партньорите нашите позиции и да се стремят те да бъдат разбрани и приети, или – ако няма начин в Брюксел да ги приемат – да ги „изтъргуваме“ за нещо, в което ние имаме интерес (Шенген, еврофондове, превъоръжаване на нашата армия, ако щете подкрепа по позицията ни за Скопие и прочее, сега просто нахвърлям идеи, не казвам нито че са единствено валидни, нито че са лесни за осъществяване).
Затова още в началото очаквах България да предложи на Москва и Киев посредничество (като обясним предварително това и в Брюксел), като инструмент за защита на нашата позиция. Напълно ми е ясно, че ние нямаме ресурс да осъществим пълноценно такова посредничество, но самото обявяване на такава инициатива, с голяма доза вероятност тя да не бъде приета, щеше да ни позиционира по различен начин спрямо тази война както пред воюващите страни, така и пред партньорите ни, а и пред останалия свят.
Често ми противопоставят аргумента „солидарност“ (членството ни в НАТО и ЕС). По-горе споменах за „търгуването“. А солидарността е важен, наистина много важен аргумент, но тя не може да се осъществява за сметка на останалите „тирета“. Когато заради солидарността пренебрегваме останалото, стигаме до обявяване „символично“ на война на САЩ и Великобритания през Втората световна война (с американски бомбардировки над София и със салфетка за проценти на влиянието на Запада и Изтока върху нас), до изпращане на наши войници в Прага през 1968 г., дано не стигнем до реално участие във войната в Украйна, накъдето сме се запътили сякаш без да си даваме сметка за това.
За съжаление, ако съдя по откритата информация в медиите, ние не сме казвали в НАТО и ЕС нищо за българските интереси, а само сме изпълнявали онова, което „началниците“ са ни наредили за изпълнение. Образно казано, Урсула е наредила да държим 19 градуса през зимата на закрито, а ние сме обещали да държим в България 18 градуса, за да покажем какви евроатлантици сме.
Държа да подчертая, че при изработването на позиция, единственото съображение е интересът на държавата. Нищо повече.
И конкретно на въпроса Ви: не, България няма национална стратегия. Има няколко документа с такова заглавие, но всеки от създателите им защитава своя вариант и никой не ще да признае хубавото във варианта на другите, уви… Това е и причината да не очаквам такъв документ да бъде приет в обозримо бъдеще.
- А може ли България да има национална стратегия, която отива отвъд войната, след като изходът от тази война на този етап не може да бъде прогнозиран?
- Всичко може. Тази война едва ли ще приключи скоро, в нея ще се включат и още държави. В момента, според някои оценки, се води световна „прокси“ война, а това е много опасно за нас. Дори се споменава, че Украйна е „прокси“ на САЩ, а Русия е „прокси“ на КНР, пък като странична жертва е паднала Европа, която е била доразстреляна с контролен изстрел в главата чрез атентат спрямо тръбите на Северните потоци. Колкото по-скоро започнат преговори за прекратяване на тази война и за „преформатиране“ на света, толкова по добре и за България, и за човечеството.
- Турция има своята „Стратегическа дълбочина“, България само си говори за необходимостта от национална доктрина вече повече от 30 години. Какво предвижда за България дългосрочната визия на Анкара и успяваме ли ние да й противодействаме с адекватни политически решения?
- В „Стратегическата дълбочина“ на Давутоолу са взети всички най-добри учения, стратегии и тактики за Турция - от времето на Османската империя, от пантюркизма, панислямизма и турския национализъм, като са доразработени в светлината на съвременността. За България, като част от бившата империя, се предвижда влиянието на Турция да се осъществява чрез турското малцинство в страната, турските културни паметници и ислямската религия, като в сегашната турска външна политика са предвидени и инструменти – политически, икономически, религиозни, образователни, разузнаване и пр. Ако ме питате докъде иска Анкара да стигне по отношение на нас, бих отговорил, че ще действат на принципа „as much as it gets“ (докъдето обстоятелствата позволят). Не виждам да се противодействаме с нещо, напротив, правим се, че не забелязваме…
- В интервю за Епицентър.бг Вие подчертавате, че Турция винаги, във всяка ситуация е успявала да формулира националните си интереси и да ги защитава, без да се влияе от идеология и моментни съюзи. Но Турция е бивша империя. Могат ли държави като България да не се влияят от „моментните съюзи“, да лавират между интересите си и съюзническите си задължения?
- Вижте Турция как се ситуира спрямо войната в Украйна. Предложи и осъществи посредничество, ООН се ангажира с турското посредничество, има реални резултати от това посредничество, Турция приема руски туристи и си сътрудничи с Русия в икономиката (включително АЕЦ на турска територия), Турция ще става газов хъб, Турция продава (не съм чул да дарява) оръжие на Украйна, Турция прие бежанци от Украйна. С други думи, Турция не загуби нищо в отношенията си с Русия или Украйна, а само печели. Оценката ми е, че Турция от години прави реални стъпки, за да осъществи заявката си да се превърне от регионална в глобална сила, и вече никой не може да я спре.
Ние какво спечелихме от нашата политика, като се наредихме до „ястребите“ без да имаме необходимия ресурс, като приехме да дарим оръжие, като изгонихме де-що-има руски дипломат в страната, изгонихме дори и готвача, че той бил топ-шпионина сред чуждите шпиони в България? Инкасираме само негативи, с изключение на продаденото на полски фирми въоръжение, и за това осъществилите тези продажби хора бяха публично „тричани“.
А за имперското самочувствие – и България е била империя, явно това самочувствие е в главата, ние го нямаме. Дали и ние можем да защитаваме така своите интереси? Вижте и други страни в Централна Европа как го правят, не разбирам защо не се поучим от тях. Бихме могли и ние, ще ни бъде трудно, но пък преодоляването на трудностите е най-интересното в професията и в живота. Но, да си призная, не съм оптимист…
- От всички рискове за националната сигурност и дори за съществуването ни като държава кой е най-реалният, най-релефният, най-големият - нов конфликт в региона, предаването ни от САЩ или Русия в зоната на влияние на Турция?
- Регионът може да бъде въвлечен в реален конфликт, с всички последствия от това. Преди време, на една академична Конференция за Балканите, в която участваха дипломати и научни дейци, един от участниците каза: „Всички говорим, че в региона не трябва да се „пипат“ границите, но аз не мога да си представя, че след 30 години, например, сегашните граници ще се запазят…“
Боя се, че както на Московската конференция през 1944 г. нито Чърчил, нито Сталин са ни питали какви проценти за влияние в България да фиксират на прословутата салфетка, така и сега, когато дойде времето за договаряне, нито ще ни поканят да седнем на масата за преговори, нито ще ни питат какво искаме. Дано да греша…
От друга страна, ние сме свикнали да посрещаме на „Орлов мост“ всички „освободители“ – това, разбира се, в кръга на шегата. Сигурен съм, че когато/ако ни сменят „големия брат“, сред посрещачите на „Орлов мост“ на новите ни ментори ще видим много от днешните познати лица, които ни убеждават в „евроатлантическите ценности“ по телевизора… Работил съм шест години като посланик в Кишинев, тамошните бесарабски българи в исторически аспект са били в границите на Руската империя, след това на Румъния, после Съветския съюз, и като някой ги попита „кога ви беше по-добре, при руснаците, или при румънците“, те отговарят: „Най-добре ни беше, когато едните си бяха вече отишли, а другите още не бяха дошли“… Та така и ние, с новите ни освободители.
Дали на бъдещата – образно казано - „Ялта“ ще ни дадат в сферата на турско влияние? Знае ли човек… Ако, при новата уредба на света, „големите“ решат, например, да направят кюрдска държава (както САЩ преди време бяха обещали на кюрдите в Сирия и Ирак, но после се отметнаха), Турция би се почувствала реално застрашена, и ако тя не може да опази целостта си, няма да се въздържи и ще постави въпроса за териториални компенсации. Откъде ще дойдат тези компенсации ли? Не знам, можем да поразсъждаваме заедно някой път…
- В момента полемиката около изтребители за ВВС и превъоръжаване на армията ескалира с нова сила. Как страна, която е затруднена дори да извършва пълноценно така наречения еърполисинг на собственото си въздушно пространство, може да защитава позиции, различни от тези на НАТО? Очевидно е, че и България, както и Европа, е зависима във военно отношение от НАТО и от САЩ.
- Помните ли, когато си разтуряхме армията и си унищожавахме въоръжението? Помните ли тогава как онези, които се самоетикетираха като „демократи“, се подиграваха на хората, които казваха докъде ще стигнем по този път, и ги хулеха, че са „комунисти“?
Не злорадствам, но не мога да не отбележа, че същите тези хора и политическите сили, които те създадоха (вече станаха „евроатлантици“ със съответните ценности под мишница), сега искат да дарим нищожното останало ни въоръжение на трета страна. Правилно ги попита върховният главнокомандващ – „Какво сте внесли и доставили на армията за времето на Вашето управление, та сега искате да изнасяте?“
- Решението на българския парламент да предостави военна помощ на Украйна бе определено от Кремъл като „поредната неприятелска атака“, която ще доведе до по-нататъшно влошаване на двустранните отношения. Ние пък отговорихме, че не е проява на добър тон да се коментират решения на парламента ни от представители на чужда държава. Прави впечатление обаче, че влошаването на българо-руските отношения не предизвикат очаквания силен резонанс, процесът сякаш се превърна в статукво. Дали ще бъде така и от руска страна? Възможна ли е още по-голяма ескалация на напрежението по оста София-Москва, провокирана от руска страна?
- Очаквана реакция от руска страна, с далеч отиващи последствия, главно за нас. Знаете поговорката, че ако гърне се удари в камък, ще се счупи, пък ако камък се удари в гърнето, пак гърнето ще се счупи. Отношенията ни с Русия са напълно сринати, доколкото виждам, в Москва – за добро или за лошо - „са ни отписали“. Мога да предположа highly likely, че там са сложили България в „друг шкаф с папки“, и това ще бъде задълго. Не завиждам на онези, които в бъдеще ще трябва да нормализират отношенията ни, защото този момент все някога ще дойде.
- Повечето европейски страни, включително България, нямат интерес войната да продължава. Виждате ли обаче реални и отчетливи дипломатически стъпки в посока на прекратяване или замразяване на конфликта?
- Има опити за това, но доколко ще бъдат успешни, е отделен въпрос. Вижда се умора от войната в Русия, Украйна пък е на „командно дишане“ и не би издържала и ден без външни инжекции под формата на оръжие и пари. В Европа също назряват процеси в полза на прекратяване на войната. Зимата ще бъде ужасна и за Украйна, и за Европа. Всичко това говори в полза на преговори. Дали светът ще успее да се възползва, е „друга опера“.
- Очаквате ли корекции във външната политика на САЩ след изборите през ноември?
- Ще има корекции, разбира се, светът се променя, но познавачи на САЩ, на които аз вярвам, казват, че американската външна политика е функция от вътрешната. Затова очакваните промени едва ли ще бъдат много драстични, но да видим.
- Вътрешно-политическата криза остава тежка, съставянето на редовно правителство е под въпрос. Има ли роля тук външният фактор и защо дори формулата за евроатлантическо правителство не може да бъде реализирана?
- „Външният фактор“ иска редовно правителство у нас, при това не просто правителство, а „евроатлантическо“ правителство. Не знам какво е това, аз го чета в сегашния конкретен момент като „правителство на войната“. Но сред „евроатлантическите ценности“ май не е тази - партиите да управляват страната през зимата, при наличието на толкова много кризи. Вижте какво става в Народното събрание – всички критикуват служебните министри, искат оставки днес на един, утре на друг министър, щедро обещават драстично увеличение на доходите, искат внасянето на бюджет, без да имат грижа за изпълнението му. Май ще ходим на нови избори скоро…
- Позволете и един въпрос, обърнат към миналото, който обаче може да ни даде тема за бъдещето. Какво постигнахме и какво не успяхме през прехода, който започна на 10 ноември 1989 година? Имахме големи очаквания или положихме малки усилия за демократизация, правова държава, независимост?
- През 1989 г. светът беше различен от това, което е днес. Тогава повечето от хората в България искаха да станем „като тях“ на Запад, а това в реален план означаваше да влезем в ЕС, което в нашия случай минаваше през членство в НАТО.
Аз съм работил в МВнР реално за изпълнение на тази кауза, имам награди за работа по осъществяване на тези две членства. Но, образно казано, сега имам чувството, че докато аз и други колеги сме работили, други хора за се занимавали с личното си обогатяване, със създаване на „държава в държавата“. Не знам за правова държава, но се вижда и с просто око, че днес у нас напълно липсва чувството за справедливост. Свидетели сме на демографска криза, на ширеща се неграмотност, имам чувството, че навсякъде липсва връзка между извършваната реална трудова дейност (физически или умствен труд) и крайната (готова) продукция.
Не виждам някой да се опитва да анализира състоянието на държавата и обществото, и да се опитва да очертае перспективи за действие. В книгата си „А иначе дипломацията е сериозен занаят“ съм описал един епизод от работата си в МВнР, когато един министър с много голям принос за членството ни в НАТО ми каза, че в ръководената от мен група за бъдещата външна политика на България сме написали много „скучен“ текст и е трябвало да напишем нещо, което да грабне вниманието на читателите, например, че ще излезем от НАТО. На моето удивление ми отговори с фразата: „Ми ето, влязохме в това НАТО, ще постоим, ще постоим в него, пък като спре да ни отговаря на интересите, ще излезем“. Ще завърша с това, че времената се менят, приятелите и враговете се менят, но интересите на България са вечни, при промени няма нищо страшно да променим и инструментариума за реализирането им. Но следва отнякъде да започнем.
Таня Джоева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар