Моралната деградация е първоизточникът на всички беди

Голяма част от човечеството свързва свободата с  физическото й потребление, докато тя най-вече е интелектуален, морален и емоционален конструкт. Нещо, за което не всеки е достоен и не всеки може да притежава 

 

Либерализмът бил виновен за положението на границата ни.

Ако питате мен, а и да не ме, либерализмът е виновен далеч не само за положението на границата ни. Той е виновен най-вече за пълната и тотална морална деградация на индивида, който индивид вече далеч не е индивид, а елемент от добре смазаната капиталистическа консуматорска система. Индивидът отдавна е сведен до продукт, до ресурс, чрез който една система да генерира още и още продукти, които същият този продукт да потребява. И за да работи добре системата, човекът-продукт трябва да е достатъчно невеж, за да неосъзнава какво се случва и достатъчно аморален,за да не го интересува.

Моралната деградация е първоизточникът на всички беди, именно защото моралът, разбиранията на човека-продукт за света е това,  което го направлява както в личната, така и в обществената сфера. Във всеки един момент моралът е този, който направлява живота ни. И ако светът е скапан, това е, защото ние сме скапани. 

Но защо либерализацията е толкова успешен проект?

Много просто. Психология. Манипулация на масите въз основа на техните най-низши инстинкти - физическото оцеляване изродено във стремеж към физическо охолство. За да го постигнеш просто трябва да приемеш, че ще бъдеш паразит, който ще паразитира върху труповете на тези, които или не искат или поради личностни дефиците не могат да бъдат част от тази материалистична система.

Но как да накараш материалистичният обезчовечен роб да не съзнава робството си? Най-малкото, за да не му се противи.

Отново проста работа. Свеждаш го до аморален невеж и му даваш идеята за свободата. Оттам насетне му гледаш сеира. Той нито знае, нито разбира свободата, нито има качествата да я употребява пълноценно. Поради личностните си дефицити  я изродява в либеращина, която води до пълна обърканост на самият индивид. Той вече не знае кой е, какъв е, къде принадлежи, мъж ли е или жена, с кого му се прави секс, какво му се яде, как да създаде нормални отношения. Тази обърканост се превръща в сбърканост. В тотална неориентираност в заобикалящия го свят, която сбърканост в своята масовост, обрича на непълноценен живот дори тези индивиди, които са успели да съхранят нормалността в себе си. 

Либерализацията даде свобода на едни хора, които нито знаят как да я потребяват, нито имат качествата за това. Защото голяма част от човечеството свързва свободата с  физическото й потребление, докато тя най-вече е интелектуален, морален и емоционален конструкт. Нещо, за което не всеки е достоен и не всеки може да притежава. Защото както при комунизма, когато тази идея за свобода попадне в уродливи ръце, се извращава в това, което наблюдаваме днес - либеращина.

 Персефона Коре