Защо възлагането на политически надежди не е обществена поръчка?

Политиците и пелените трябва да се сменят често – и то по една и съща причина, е завещанието на великия Марк Твен. Но за толкова години не сме направили нищо, за да го изпълним... 

 

Идат избори и отново се оказваме в начална позиция – тя е изпълнена с много трепет и емоции. 

В такъв момент обикновено чуваме, че този или онзи от познатите ни възлагали много надежда на тази или онази партия или коалиция.

Ситуацията е като при обществена поръчка – възлагане, избор на изпълнител, сключване на договор и изпълнение.

Макар и доста компрометирана, сферата на обществените поръчки у нас все пак е подвластна на някакъв контрол. Все пак има елемент на състезание при старта на процедурата. Явяват се разни компании, предлагат различни решения, стремят се да прелъстят възложителя. Той от своя страна е защитен от откровена измама със закони, правилници, инспекторати, комисии и прочие. Няма как да му разбият сърцето на първа среща.

Контрол има и впоследствие. Кандидатите си мерят офертите, но всичко е под строгото око на закона, финансовите регулатори и прочие. Дори и ЕС наблюдава.

Ако всичко е наред, стига се до избор, стискаме си ръцете, подписваме договора и това е.

Разбира се, понякога се случва резултатът да не отговаря на желаните стандарти. Но дори и тогава има контрол, наказателни глоби, връщане към самото начало. Докато не се получи.

И дори ако при повторното подреждане на жълтите павета пред парламента не се постигне желаното качество, третият път ще стане.

Възлагането на надежди в политиката обаче е много различно от процедурата в обществените поръчки. Като започнем от самото начало на процедурата, минем през сключването на договор и проследяването на изпълнението.

Както вече стана дума, в случая тръгваме с една гола надежда и нищо друго. Даването на гласа ни за тази или онази партия по време на избори в никакъв случай не би могло да се определи като някакъв вид обществен договор. Няма подписи, няма задължителни клаузи в договора, няма контролни органи. Всичко е на едно юнашко доверие.

Дали пък не би могло в Изборния кодекс да се възприемат някои принципи от Закона за обществените поръчки? И така както се чувстваш защитен (макар и донякъде) при поръчката, да си сравнително спокоен, когато си решил да дадеш гласа си, да възложиш надеждите си както се казва, на тази или онази партия?

Факт е, че липсва регулация на отношението избирател-представител. Тази връзка обикновено приключва след първата нощ под свалените от пожеланата партия звезди на небето. После дори не са необходими девет месеца, за да разбереш, че плодът от тази нощ, е нежелан.

Погледнем ли назад, разбираме колко аборти сме извършили. Преходът е един нескончаем низ от аборти. И въпреки това продължаваме до следващата нощ, да се чуди човек колко сме плодовити…

Предписана рецепта обаче има. Политиците и пелените трябва да се сменят често – и то по една и съща причина, е завещанието на великия Марк Твен. Но за толкова години не сме направили нищо, за да го изпълним.

И около нас продължава да мирише. На пелени, или политици – все тая.

 

Румен Савов, Banker.bg