Ех, как ни се иска да се върнат онези стари харамийски времена, и някой български войвода като Борис Сарафов да отвори вратата на Урсула фон дер Лайен и строго да я попита: Госпожо председателке, ке ви питам нещо, но сакам отговорот да биде “да”. Ке дадете ли пари да се строи ограда по границата с Турция?
Де ги тез войводи днес? Няма ги, и няма кой да пита. А иначе е повече от ясно с какви очаквания вперихме поглед в срещата на върха на ЕС в Брюксел тази седмица. За последно в навечерието на срещата нашите трепети бяха изречени гласно от заместник-вътрешния министър Моника Бийчър, която отново обвърза неслучващото ни се приемане в Шенген със състоянието на миграцията и мерките за засилване на сигурността по границата ни с Турция.
“Сигурни сме, че България ще влезе в Шенген още през тази година. Вчера приключихме с разработването на план с конкретни мерки за засилване на сигурността по границата с Турция, той беше съгласуван и с ЕК. Имаме нужда от 2 млрд,. евро и очакваме ЕС да ги осигури, защото 230-те млн., с които разполагаме няма да са достатъчни, за да изградим съоръжение, подобно на това по гръцко-турската граница,” изплака гласно тя мъката българска.
Простичко е – на принципа “дайте, за да дадем” ние искаме 2 млрд евро от ЕК, за да осигурим външната граница на ЕС. А бонусът, който очакваме, е най-сетне да бъдем приети в лелеяната свободна европейска зона Шенген.
Очевидно днешният ни харамийски план е “две в едно”. При липсата на войводи и от демонстрираната досега плахост и в голяма степен сервилност на външната ни политика досега обаче, с висока степен на категоричност можем да заявим, че “отговорот ке биде “не”. И ако продължим в същия тон, нищо чудно да ни отговорят така: пари нема, действайте.
Между впрочем, макар и не по този начин, това в прав текст ни го каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. “Имаме общ интерес от силни външни граници, най-належащо е положението по сухопътната граница между България и Турция. Можем да подсилим границата със средства за управление, можем да осигурим инфраструктура и оборудване като дронове и радари, както в последните години направихме за Румъния, Испания, Гърция и Полша, можем да увеличим присъствието на “Фронтекс”, заяви тя.
Еврокомисар №1 изтъкна, че тези и други предложения са залегнали в презентацията й на извънредната среща на Европейския съвет тази седмица.
Другите предложения бяха изложени в ултимативен тон от австрийският канцлер Карл Нехамер. На 8 февруари – ден преди срещата на върха- той обяви, че Австрия ще блокира съвместната заключителна декларация на държавните и правителствените ръководители на ЕС по време на срещата на върха в Брюксел, ако не бъдат постигнати конкретни споразумения по въпросите на миграцията. “Най-накрая трябва да се поеме ясен и недвусмислен ангажимент за засилване на защитата на външните граници и за използване на съответните финансови средства от бюджета на ЕС за тази цел”, заяви Нехамер.
Изказването ни дава основание да повярваме, че австрийският канцлер държи в ръка бъркалката, с която ще разджуркаме нашето “две в едно”, до идеалната му консистенция – получаваме парите за границата и после влизаме в Шенген.
Дали?
Едва ли, по-скоро някои от партньорите ни в ЕС играят собствена игра и си правят други сметки. Не бива да забравяме, че точно Австрия се оказа страната-членка на ЕС, която последна ни отряза за Шенген с поставянето на нови условия. Тези изисквания коментира заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович, според който налагането на допълнителни условия на България за влизането ѝ в Шенгенското пространство е “несправедливо” спрямо усилията, положени от страната.
Несправедливо или не, Нехамер обаче не промени позицията си, дори след като заедно с президента Румен Радев инспектира южната ни граница. Според него решаването на въпроса се отлага за есента, когато да бъде определена нова дата за гласуване приемането на България и Румъния.
Австрия обвързва своето съгласие за разширяване на Шенген с прилагането на свой план от пет точки, сред които е и укрепване на опазването на външните граници. Освен това австрийците искат да видят напредък при репатриране и даване на бежански статут в трети страни.
За новия график Нехамер се позовава на полицейски данни за предпочитаните миграционни маршрути. Прави впечатление, че партньорите ни от ЕС четат данните, така както дяволът чете евангелието. Според комисарят за вътрешните работи Илва Йохансон, мигрантите, преминаващи нелегално по Балканския маршрут към Централна и Западна Европа, са намалели наполовина през януари в сравнение с нивата през декември.
Данните на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Фронтекс) обаче сочат, че се наблюдава ръст на преминаващите по този маршрут незаконни мигранти. “След рекордния брой пристигнали в Европейския съюз през 2015 г. броят на незаконните мигранти, избрали този маршрут, постоянно намалява в продължение на няколко години. От 2019 г. насам обаче динамиката започна да се възстановява. През 2022 г. натискът се увеличи значително”, се казва в доклад на Фронтекс. Ако през 2009 незаконните преминавания са били 3089 , през 2015 те са 764 033, през 2020 са паднали до 26969, докато за 2022 те вече са 145 600.
Очевидно при такава тенденция, не можем да очакваме отпадане на проблемите по осигуряване на външната граница на ЕС. И съответно ще продължим да гледаме Шенген през крив макарон. Въпреки апелите, че това е несправедливо.
В ЕС са наясно с това. Постоянният представител на Швеция в Европейския съюз Ларс Даниелсон, чиято страна пое ротационното председателство на съюза от началото на 2023 г., България и Румъния ще станат членове на Шенген, след като Австрия и Нидерландия дадат зелена светлина. Шведите не виждат смисъл да включват въпроса в дневния ред на председателството им, докато в Съвета на ЕС няма консенсус по темата. Според Даниелсон по време на шведското председателство няма да има завършен пакт за миграцията, за какъвто настоява австрийския канцлер Нехамер, а вероятно няма да има и преди 2024 година.
Така че да се надяваме на “две в едно” няма смисъл. По-скоро ще се изпълни предложението на еврокомисар №1 – повече дронове, видеонаблюдение, повече участие на Фронтекс. И без друго през октомври м.г. ЕК препоръча европейската агенция за защита на европейските граници да играе по-голяма роля в борбата с незаконната имиграция в Балканския район и одобри финансова помощ в размер на 39,2 милиона евро за управлението на границите в района. Сумата е предназначена за системи за наблюдение, дронове и биометрични устройства.
Фронтекс обаче си има свои проблеми, тъй като е разследван от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) заради порочни практики, свързани с нарушаване на човешки права на мигранти в Средиземно море. По повод доклада от разследването, през януари т.г. евродепутатката от Зелените в Нидерландия Тинеке Стрик се оплака, че ЕС не е прозрачен, що се отнася до дейността на някои агенции. “Ограниченият достъп, временно предоставен на членовете на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), беше недостатъчен за истинското упражняване на демократичен контрол, който изисква обществен контрол и дебат”, заяви Стрик по повод доклада. “Настоях за публичен достъп до доклада, но ми беше отказан. В крайна сметка след шест официални искания и жалба до омбудсмана на ЕС, OLAF направи своя доклад публично достъпен, при това едва след като Der Spiegel го публикува”, заяви Стрик.
Очевидно ще трябва да се оправяме сами. И може би това е по-добре, защото 2 милиарда евро за нова ограда са си доста пари и предизвикват обилно слюноотделяне.
Обаче, а сме ги откраднали, а сме си останали завинаги на Балканския маршрут. И никакъв Шенген.
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар