Въпреки вродената от векове русофилия на българския народ българските политици често страдат от русофобия.
Но русофобските писания и действия на Захари Стоянов и Стефан Стамболов от миналите векове изглеждат като беззъби закачки по сравнения с изстъпленията на съвременните наши русофоби, които се самоназовават „политическа класа“. Русофобията в Европа се разпространи във всички сектори на политически, икономически и културен живот. Вече става дума не за нелюбов и омраза към Русия, а за нейното изключване от съзнанието и битието на народите, за нейното изтриване от географската карта на света.
И нашата „политическа класа“, както е установено от век, мигновено напомпа русофобски гърди и единодушно застана зад всички безумия и престъпления, които се вършат за постигане на целта. В началото започна разправата и преследването на русофили – „руски шпиони и агенти на Москва“, после с повод и без повод българското правителство прогони по-голямата част от дипломатите на руското посолство и консулствата по страната. Дойде истинския празник: санкциите. Независимо дали става дума за включване в списъка на желаещите да налагат санкции на Русия, да предоставим въоръжение на Украйна, ние сме „за“.
Съюзната лоялност и комплексът за малоценност задължават.
Някога, в самото начало на четирийсетте години на миналия век, след 20 минутно парламентарно дебатиране българските политици присъединиха страната към фашисткия съюз на Германия, Италия и Япония. Политическата оценка на въпросния съюз даваше песничка, която непрекъснато се излъчваше по радиоапаратите на кръчмите:
А в припева на песничката се пееше:
Историческата памет на българските политици пък и на българският народ е удивително къса. Днес никой не може или не иска да си спомни какво се случи с тези, които искаха да установят „нов ред на земята“ както и за „щастието“, което сполетя България след Втората световна война.
Както някога „новият ред“ предвиждаше ликвидирането на Русия като държава, това планират днешните геополитици от Вашингтон и Брюксел. И тогава ни се предлагаха всичките земни блага, каквито днес ни обещават всеможещите и всезнаещите от Европейския съюз и Щатите. Видно е: нищо ново под небето българско и световно. Само компанията на жадуващите да установят „нов ред на земята“ днес е във формата САЩ и ЕС. И този нов ред предопределя свят без Русия.
И ние сме пак в компанията на желаещите както преди 83 години. За постигането на тази цел всички средства са позволени. Най-важното е да се спре всякаква информация за Русия и от Русия, защото тя е априори лъжлива, заблуждаваща, враждебна.
За постигането на тази душеспасителна цел по препоръка на ЕС (която в наш прочит е задължителна) руските телевизионни канали, освен „Лов и риболов“, са закрити от българските телевизионни доставчици. „Единствената истина“, до която българският потребител е допуснат и може да чете и слуша е внимателно подбрана от много „безпристрастни журналисти и редактори“ от Европейските централи и от отечествените цензори. Защото българинът няма интелектуалния капацитет на тези, които обитават брюкселските кабинети и му е невъзможно да разграничи истината от лъжата.
Деликатни са от Брюксел: не ни казват, че сме олигофрени, но това се разбира от само себе си. И неоснователни са подмятанията, че това погазвало свободата на словото. Напротив, примерно всички порно канали са защитени от посегателство, предположително за да не се ограничават потребителските нужди на тези, които са си присвоили правото да забраняват.
Нашата русофобия си има своите приоритети. Те са ни указани от ЕС, САЩ, НАТО. Първият от тях е „да се спре зависимостта на България от руските доставки на петрол, газ, ядрена енергетика, да диверсифицираме и пр.“. В изпълнение на тази повеля ние погребахме газопровода „Южен поток“ и с ентусиазъм се прикачихме към „Турски поток“, към газовата връзка с Гърция. Сега независим от Русия, но зависим от други доставчици, които по дефиниция са от добрите. Може да е малко по-скъпо, но съюзната солидарност задължава. После, или преди това, заровихме в земята около три милиарда български лева изградена инфраструктура в Белене и складирахме върху нея готов ядрен реактор, който няма на кого да продадем дори за старо желязо. Но понеже се нуждаем от нови ядрени мощности за някой и друг милиард ще си закупим нови реактори, този път от американски производител, ще градим нова инфраструктура. Ще градим хранилище за отработеното ядрено гориво, защото новият доставчик не иска като зловредната Русия да си го прибира обратно в Щатите.
Важното е, че ще се освободим от руската енергийна зависимост. А че ще влезем в зависимост от Щатите – тази зависимост е благодатна. И понеже всичките загубени средства и ползи за българската икономика и държава са по волята на държави и организации, на които ние сме „лоялни членове“ никой българин никога няма да е богат и свободен. А тези, които причиняват тези страдания на народа ще продължават да обитават парламента и министерските кабинети. Те никога не са потърпевши.
В популярни четива по зоология битува твърдението, че бобрите когато почувстват угроза за живота си си откъсват тестисите. Не съм уверен в истинността на това, но ако е вярно като инстинктивен рефлекс има обяснение: В случай, че бъде уловен бобърът не иска да използват неговите мъжки сили за създаване на поколение, от което да дерат скъпи кожи. Нашите политици имат същото поведение като бобрите: унищожават най-важното в нашата икономика, та никога българите да не бъдат самостоятелни и богати. Сами те, политиците, никога не пристъпват към подобна манипулация, защото не искат да лишат себе си и тези около себе си от възможността да трупат благата, привилегии, почести.
Какво да се прави? Въпрос с много отговори, но най-достъпният за всеки от нас е внимателно да избираме. В парламента най-често изпращаме хора, които бързо брадясват, обличат лъскави костюми и сами себе си убеждават, че са „класа“, нещо различно от нас, другите. И тази “класа“ много често сътворява беди, които цели поколения изплащат с робски труд. Само ние можем да изправим историческото си битие и да творим нещо различно от това, което ни заставят.
Румен Попов, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар