Пари сега, догодина – пак

Държавните чиновници добавена стойност не произвеждат

 

Синдикатите, които в България са в ролята на извънпарламентарна популистка партия, пак се оживиха. 

Винаги реагират бурно на думите ”бюджет” и „пари”. Искат към 350 млн. лв. още за ощетени държавни чиновници и за парчета от обществения сектор. Идеята на финансовия министър „Тази година за едни, догодина – за другите” не им харесва. Искат тази година на всички, а догодина… пак!

Много ли са 350 млн. лв. при вече скроен бюджет? Не са много, защото всеки ден държавата харчи около 150 млн. лева. Значи, като се попрехвърли “някой лев” от едно перо в друго, никой нищо няма да разбере или да усети.

А и както обяви министърът на финансите Асен Василев, “Една от мерките за повишаване на събираемостта в бюджета, предложена още от служебния кабинет, беше да се събере 100%, а не само 50% от дивидента на държавните предприятия”. И тя бе приета. Така дивидентът, който само “Български енергиен холдинг” (БЕХ) следва да разпредели и да внесе в държавния бюджет, е не по-малко от 1.588 млрд. лева.

В крайна сметка е редно държавата да си върне дадените заради ковид пандемията пари. Дали обаче е правилно да се стимулира този постоянен хъс за поголовни увеличения? И не се ли деморализират по този начин онези трудещите се, които се опитват да работят по-добре и чиято производителност на труда е по-висока? Каквото и да ни говорят синдикатите, държавният чиновник добавена стойност не произвежда. Той само харчи заработеното от бизнеса.

Гражданите също са източник на „свеж ресурс”.

Според изследванията на Института за пазарна икономика до преди десетина години сме работили за държавата до началото на май, а после за себе си. В навечерието на пандемията този “срок” вече е януари – юни.

През 2022-ра сме работили за държавата до 26 май, а тази година – главно заради войната и съпътстващите я кризи – се очертава “данъчното освобождение” да дойде рекордно късно.

Сбъднем ли обаче средносрочната бюджетна прогноза и консолидираните приходи се задържат около 40-те процента, през следващите няколко години ще върнем лентата и отново ще работим за държавата само до май.

И още нещо – докато непосредствено преди пандемията нивата на преразпределение бяха от порядъка на 36% от БВП, а бюджетното салдо бе около нулата, след това някак с удоволствие започнахме да свикваме с… нарастваща роля на държавата кърмилница.

Е, докога ще растат “претенциите” и удовлетворяването им не води ли до задържане на икономическия растеж?

Чавдар Цолов, Banker.bg