Изящното испанско изкушение Пенелопе Крус съблазнява сетивата в един от най-обсъжданите филми от програмата на започналия преди дни фестивал във Венеция - “Ферари”.
Крус играе съпругата на Енцо Ферари Лаура и според първите рецензии на критици тя е толкова добра, че почти сама изнася филма на крехките си рамене. От години Крус е едновременно качествена, редовно награждавана драматична актриса и екранно бижу, привличащо вниманието със своята “физика на радостта”.
Пенелопе Крус остава сред най-красивите и успешни европейски актриси в световен мащаб. На 49 години тя все още е сочното олицетворение на гореща испанска жена. По-миналата година получи номинация за “Оскар” с ролята си в “Паралелни майки”, режисиран от нейния любим творчески партньор Педро Алмодовар. После блесна в друга световна премиера, минала и през в родните кина - шпионската екстраваганца “355”. А в рамките на “Киномания” българската публика я гледа в драмата “Безкрайността”.
Пенелопе Крус излъчва магията на Мадрид и изпълва кадрите със сексуално електричество и усещане за желание във всеки свой филм. Тя се снима в големи американски продукции за широка публика и в независими европейски фестивални произведения за ценители. Преди две години я гледахме и в най-личния филм на Алмодовар “Болка и величие”, вдъхновен от собствения му бурен личен и артистичен живот. Вече дузина години тя живее с колегата си Хавиер Бардем. Семейството отглежда две деца, а Крус управлява и бизнес в родния си град Мадрид.
Пенелопе отделя все повече време за семейството си и по-често споделя своя опит на майка в модерната епоха: “Никакви социални мрежи за децата, докато растат и се оформят като човеци. С Хавиер не им даваме достъп. Не виждам никакъв смисъл в това да ги пускаме онлайн без ограничения. Тези платформи имат особено силно влияние върху младите поколения. Наистина ми е жал за днешните тийнейджъри. Сякаш светът си прави експеримент с тях. Все едно някой е казал: “Я, да видим как едно 12-годишно дете ще понесе толкова много технология.” Аз самата не прекалявам със социалните мрежи. Младите нямат защита в това пространство, мозъците им тепърва се оформят. Това не е детството, което ние имахме. Поне до 16-годишна възраст не бих им позволила.”
“Паралелни майки” също беше повод за Пенелопе да постави художествения си отпечатък върху тази идентичност. Филмът е съвременна драма за две жени, от две поколения, които намират себе си. Те се оказват с неочаквано свързани съдби след като се запознават по време на престой в родилен дом, където и двете раждат в един и същи ден. Обстоятелствата, които ги докарват до болницата в Мадрид, са доста различни. Има инцидент и травма. И една тайна, зад която се крие истинската природа на връзката между двете жени. “Мисля, че “Паралелни майки” е силна драма за дълбока травма, както и за испанската история”, разказа Крус.
Тя обича сложните образи, с много недостатъци, които са в състояние да открият себе си в едни морално и емоционално коварни ситуации.
А милиони хора все още я почитат като символ на средиземноморската красота и еротична гравитация. “Странно ми е. Изобщо не мисля за себе си по този начин. Никога не съм била твърде самоуверена относно излъчването ми и начина, по който изглеждам. Отделно предпочитам и да не се фокусирам твърде много върху това. Истината е, че сега се чувствам по-добре откогато и да е било. По-красива и уверена. За нищо на света не бих заменила начина, по който се чувствам сега, за начина, по който съм се чувствала на 20-годишна възраст. Тогава страдах от много повече несигурност и притеснения. От неща, за които с времето разбираш, че не са от значение. Остаряването трябва да се празнува. В Испания особено всички обичаме да се чувстваме млади и темата за навлизането във възраст изобщо не е повод за тревоги и стрес. Но аз не бих се върнала във времето”, разказа голямата актриса преди време.
Между Мадрид и Холивуд
Крус заминава с идеята да
се върне след като участва в един филм - всичко трябвало да отнеме три
месеца. “Но после веднага получих нова роля. Винаги ще обичам Испания,
но прекарвам много време и в САЩ, където винаги съм се чувствала като
гражданин на света. В Холивуд обогатих представата си за киното, снимах
се в гигантски мегапродукции като поредицата “Карибски пирати”, където
играх с хора като Джони Деп. Той е като паднал от Марс - една от
най-големите звезди на планетата и в същото време толкова уникален,
неповторим човек извън всичко познато”, спомня си красавицата.
Тя е моята муза
Винаги е празник, когато я снимам в своя филм. Отново разчитах на Пенелопе за “Болка и величие”. Филмът разказва за серия от срещи на Салвадор Майо, който е успешен режисьор в житейска и творческа криза. Някои от срещите са физически, други са спомен. Виждаме фрагменти от детството му през 60-те, когато той и семейството му се преместват в Патерна в търсене на просперитет. Това всъщност е филм за мен, за моя живот, а Пенелопе играе майка на моето филмово аз. Тя е моята муза.
Педро Алмодовар, режисьор и сценарист
Притежава изключително въображение
Обичам като работим заедно. Във филма “Официално състезание” тя изгради образ, много различен от нея в реалния живот. Дори на външен вид. Пенелопе използва изключително богатото си въображение, както и фрагменти от поведенческите модели на различни режисьор, които е наблюдавала по време на своята дълга кариера. В този филм тя показа своята ексцентрична страна. Или по-скоро - създава ексцентричен ореол на героинята, която играе. Тя е истински артист с поглед отвъд привидното. Чудесна е.
Антонио Бандерас, актьор
Сбъднатата мечта на всеки режисьор
Два пъти съм режисирал Крус във филми и двата пъти беше невероятна. Всеки режисьор трябва да се чувства късметлия ако работи с Пенелопе. Задачата ми е страшно лесна - просто я оставям да играе. Във “Вики Кристина Барселона” и “На Рим с любов” тя беше като сбъдната режисьорска мечта. Сама води историята в правилната посока. Определено не се нуждае от много режисиране.
Уди Алън, режисьор и сценарист
Владислав Апостолов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар