В метрото днес един дядо стоеше прав, докато разни младоци стояха седнали. Никой не стана. Друг дядо непосредствено до мен стоеше седнал.
Влезна майка с две дечица. И какво мислите стана? Седналият дядо рипна и отстъпи мястото си на децата. Не младите мъже. Не младите жени. А дядото. Дядото, който е раснал в едни други времена, които днес се опитват да ни промият главите, че са били лоши. Времена, в които пред възрастните се имаше почит. Почитаха се учителите. Почитаха се майките с деца.
Докато днес морално деградирали, живеещи в цивилизацията, видиш ли, големата работа, не може да се сетим, че сред нас има уязвими. От егоизъм. И от мислене, модерно мислене, че никой на никого не е длъжен.
Гледайте възрастните и се учете. Докато ги има. Защото ние ги захвърлихме в пръстта преди да им е дошло времето. И те въпреки това ни стават на крака. На нас - младите. Защото не богатствата и хубавата работа правят човека. Нашите стари са пример за това. Човекът го прави човешкото. А няма нещо по-достойни, което човек да носи на ревера си от човешкото.
Ставайте, приятели, пред старите и пред майките, които отглеждат нашето бъдеще.
Ставайте и вдигайте тези, които са им обърнали гръб и най-нагло клечат по седалките, потънали в собствената си мизерия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар