Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март.
Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
През декември 1977 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, с която обявява 8 март за Международен ден на жената, първоначално избран за Международен ден на работещите жени. Празнува се в над 30 държави по света като израз на признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
В много страни, включително и България, 8 март се чества и като Ден на майката.
Като общобългарски празник 8 март се чества от средата на ХХ век.
Първото женско дружество в България е основано през 1857 г. в град Лом. Сред основателките му са Еленка Ценко Тодорова, Ангелина Кръстьо Пишурка, Стефания Коста Стаменова, Мария Цоно Иванова и др. Първоначално от 1911 г. празникът се отбелязва с беседи в тесен кръг, а през 1915 г. е първото публично честване.
Първата жена лекар в България - д-р Тота Венкова - се дипломира през 1886 г. Тя не само работи в епоха, когато е немислимо жена да го прави, но и проправя път на всички жени след нея, които мечтаят за образование, професия, място и признание в обществото.
Райна Касабова влиза в историята и статистиката като първата жена в света, изпълнила мисия от борда на боен самолет. Тя е само на 15 години, когато на 30 декември 1912 г. по време на Балканската война лети като пилот наблюдател над Одрин и хвърля позиви за прекратяване на военните действия.
От политическо събитие до международен ден
Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. Празникът е започнал като политическо събитие на социалистите, но постепенно става част от културата на много страни. В някои от тях денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях. В други страни темата за политическите и човешките права на жените, отстоявани от ООН, е силно застъпена. На борбата за признаване на тези права на жените по света се гледа отговорно и с надежда.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд.
Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията.
Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г. Жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал.
По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
Организацията на обединените нации често е в челните редици на честванията, след като официално признава Международния ден на жената през 1977 година. Въпреки това честванията по света обикновено са децентрализирани, макар че някои държави признават деня за официален празник, включително Китай, Русия и Уганда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар