Едни изследователи твърдят, че речникът на Уилям Шекспир съдържа 29 хил. думи. Други считат, че патриархът на българската литература Иван Вазов е използвал в безсмъртното си творчество още повече – цели 31 хиляди уникални думи. Някои канибалски племена пък имали в речника си само 300 думи.
За съжаление все още няма меродавно изследване с колко думи си служи средностатистическия български парламентарен класик в изпълнение на своята високоотговорна работа. Според мен, без да претендирам за изчерпателност, българският депутат чудесно се оправя с не повече от 30 думи. Ето:
ПРЕСТЪПНИЦИ – всеки, който си позволява да противоречи на тезите на противниковия лагер в парламента моментално бива заклеймяван като престъпник. Без нароченият в повечето случаи изобщо да е съден, камо ли да има влязла в сила присъда на трета инстанция, както предписва конституцията и разделението на властите в правовата държава.
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДАТЕЛИ – когато думата престъпник изглежда слаба да изрази безкрайното възмущение на обвиняващия, тогава той лепва на подготвения за транжиране опонент етикета национален предател. Това словосъчетание се използва най-вече в геополитическите кавги. За русофилите, национални предатели са русофобите. И обратно.
НАЦИОНАЛНО ОТГОВОРНИ - Това е нещо като виртуален медал за храброст. От 34 години ни управляват национално-отговорни правителства и политици, вследствие на което от 34 години сме най-бедната и най-корумпирана и най-бързо изчезващата нация в Европа и света.
ДЕМОКРАЦИЯ - дума-фетиш, оправдаваща всички престъпления, и глупости на самопровъзгласилите се за „политическа класа“ кариеристи, бездарници, дребни и по-едри мошеници и далавераджии. Народ и държава се затриват с ускорени темпове, но в името на демокрацията. От което трябва да ни стане по-леко.
ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ – универсална индулгенция за опрощаване на всякакви грехове. Може да си неграмотен, мошеник, може да не ставаш за нищо, но ако си евроатлантически ориентиран, си на почит и уважение. По времето на Студената война най-големите натегачи, кариеристи и партийци благовееха пред международното комунистическо движение. Същите сега, без капка срам, са най-ревностните евроатлантици. Готови да линчуват всеки, който не изповядва правата вяра на новия Голям брат. Какво да се прави, такава е човешката природа…
КОНСТИТУЦИЯ – тя е нещо като литературната класика. Известно е, че класиците най-много се цитират и най-малко се четат. Неотдавна поставихме в това отношение абсолютен световен рекорд за Гинес: хора, които никога не бяха чели конституцията се заеха да я поправят. Пряко следствие от тази иновация е, че държавата е на път да остане съвсем без правителство. Без редовно и без служебно. Което в крайна сметка може да се окаже за добро…
ДЕБАТ – ефимизъм на скандал. В българските условия – спор, от който никога не се ражда истината.
ПЛОСЪК ДАНЪК – Господ бог на пазарните ни фундаменталисти, чиято цел е да прави богатите по богати и бедните по-бедни. Само за протокола: от 260 държави в света плосък данък от 10% имат само три – Монголия, Киргизстан и, разбира се, България.
СЪДЕБНА РЕФОРМА – български вариант на „В очакване на Годо“. Никой не я е виждал, не знае какво представлява и как да бъде направена тази пуста съдебна реформа, но всички я очакват с трепет вече години наред.
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА – на бедните се обещават пари, разнообразни блага и придобивки, които ги няма в държавния бюджет.
ПОПУЛИЗЪМ – термин за самозащита. Тази дума се чува стотина пъти в един парламентарен ден. Когато не разбираш или не ти харесва това, което говори противникът, но нямаш аргументи да го обориш, го наричаш популист. Преди 30 години се псуваха на комунист. Но понеже в голямата си част комунистите вече се преселиха в по-добрия свят, сега се псуват на популист. Всъщност, популист , която идва от латинската дума народ, е политическа позиция насочена към широки слоеве на обществото. Нищо повече.
ПРОЦЕДУРА – вълшебна дума, използвана когато депутатът не знае или не разбира какво се случва. Няма логика, няма здрав смисъл. Всичко е процедура.
ПО НАЧИНА НА ВОДЕНЕ - Най-популярната реплика в Народното събрание, която по правило никога не е насочена реално към начина на водене на председателстващия заседанието, а е евтин трик да заобиколиш правилника и да донаплюеш противника, след като вече са се изчерпалите репликите и дупликите.
ЕВРОФОНДОВЕ – пари от Европейския съюз, предназначени в голямата си част да бъдат откраднати от фирми на олигарси, близки да властта.
НАШИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ПАРТНЬОРИ – Големите западни демокрации, които пет пари не дават за нас, но ни търпят циганиите по геополитически причини. По каквито и ни приеха в ЕС, и НАТО, съвършено неподготвени.
ШЕНГЕН – българска кауза пердута. Разрешиха ни да гледаме Обетованата земя на богатия Запад само от люка на самолета. Защото нашите европейски партньори знаят, че иначе 100-200 хил. мотивирани цигани и роми ще се юрнат незабавно към социалните им системи.
ЕВРОЗОНА – Клуб на богатите държави, които от много време ни лъжат, че ще ни приемат, защото с нашата мижава икономика там ще изглеждаме като на свинче звънче. Доста политици обаче се пенсионираха с лакърдии за сакралната еврозона.
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА – Поне от 20 години отлично знаем и името на човека.
С тези трийсетина магически думички плеяда парламентарни класици успешно навъртяха по 5-6 мандата, издържаха богато семействата си плюс още по няколко любовници, накупиха си лъскави поршета и луксозни жилища, както у нас, така и в страните на нашите европейски партньори. Някои станаха и милионери.
Да са ни живи и здрави!
Паун Цонев, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар