Българската национална душа страда от една фатална, хронична патология - чакането някой друг да ни оправи.
Ние сме нация от политически инфантили, които не търсят държавници и водачи, а чудотворци. Чакахме Царя да ни оправи за 800 дни, чакахме харвардските отличници да ни телепортират в бъдещето , чакахме Слави да реформира системата, а сега сме застанали на колене пред иконата на Генерала-Светец.
И тъй като търсенето определя предлагането, пазарът е залят с фалшиви месии. Но този път има една съществена разлика. Благодарение на бруталната прозрачност на информационната ера, имаме редкия и жесток лукс да надзърнем зад вратите на манастира, още преди да сме приели сляпо новата вяра. И това, което виждаме там, не е смирено монашеско сборище на непорочното зачатие. Това, което виждаме, е оргия на интереси.
Безспорно президентската институция даваше на Румен Радев комфорта на пиедестала. Докато беше там, той беше символ, абстракция, знаме. Но слизането му на терен развали магията. Когато ореолът на институцията изчезне, остава човекът и най-важното - свитата му.
И каква грозна гледка само е тази свита!
Вместо самотен воин на светлината, пред нас се готвят да маршируват самите Конници на Апокалипсиса.
Очевидно Радев е Папата на новата политическа църква, която е отворила сергия за индулгенции. Механизмът е средновековен, но ефективен. Плащаш с пари, с влияние, с мрежи, с подкрепа и греховете ти се опрощават. И всички си плащат. Олигарси, компрометирани фигури и провалени политически трупове. Тези същите хора, които години наред участваха в разпъването на държавността на кръст, днес стоят пред тълпата и ритуално си мият ръцете в светена вода.
Всички, които се пришиха към бившия президент в последните седмици, потвърждават най-мрачната ни прогноза. Радев не е алтернативата. Той е платформата. Той е Спасителната лодка за политически корабокрушенци, които никой друг не иска. Това е Троянският кон на подземието - красиво опакован подарък, в чийто корем се крият главорезите на прехода, чакащи да превземат крепостта отвътре.
Като млади хора, които споделят мислите си във фейсбук страничката си, ще ви споделим следното: в политиката има два типа лидери. Има силни фигури, които сами коват съдбата си. И има такива, които са просто интерфейс. Радев все по-отчетливо прилича на вторите - красивата фасада, през която задкулисието въвежда своите команди. Тези около него не са сътрудници, те са кукловоди.
Трябва спешно да се излекуваме от политическото си късогледство. Крайно време е да прогледнем и да разберем: понякога това, което свети около главата на спасителя не е ореол от святост. Това е радиацията от токсичните отпадъци, които той събира около себе си.
И пак ще повторим, че имаме един зверски, болезнен късмет - всичко да е пред очите ни. Виждаме кой се закача за него, кой му шепне, кой го подкрепя. А кучето никога не хапе ръката, която го храни. Не си мислете, че тези хора просто се подмазват на Радев. Те са там, защото са получили покана или са си купили билета.
Затова никакво извинение за него. Не можеш да не виждаш кой стои до теб на трибуната. Ако не виждаш значи си глупак.
Ако виждаш и мълчиш - значи си съучастник.
Жалко за енергията. Жалко за всички, които искрено вярваха, че този път спасението идва с чисти намерения. Вместо нов месия, получиха грандиозна пералня за имиджа на мафията. Всичко, което обществото изхвърли на бунището през последните 30 години, сега е изтупано от праха, напудрено и ни се продава като ново.
Цветанов, отломки от Доган, стари комунистически апаратчици... Това не е бъдеще. Това е филм на ужасите от 90-те, който ни пускат на повторение. Поредният политически Франкенщайн. Грубо съшит от части на трупове на малко ДС, малко олигархия, малко мутри, малко популизъм. Грозна гледка, но с опасна физическа сила.
Историята не прощава на нации, които отказват да пораснат. Докато чакаме някой да ни спаси, всъщност сами връчваме ножа на палача си и послушно оголваме врат.
Хубава седмица, приятели!
Няма коментари:
Публикуване на коментар