Едно от най-негативните неща на българската политика е, че никой от електората не се впечатлява от идеи, от програми и смислени дебати. Нито от законопроекти. Нивото е селски цирк.
И съответно драгите политици, за да привлекат вниманието на все по-дебилния електорат, се правят на м....ни, вадят зайци от ръкавите, жонглират с топки, прескачат обръчи и си разменят бутафорни плесници. Защото това привлича вниманието.
Народът не иска смислени политически дебати. Той си иска представлението. Не иска да чуе как даден политик ще реши проблемите в здравеопазването. И дори да ги чуе, няма да се впечатли. Той иска в дебата политик А да каже на политик Б, че е улична мастия, знае го как краде и на изборите ще го смачка. Драгият електорат това си иска и съответно политиците това и му дават. Дори някой да започне сериозно, таргетът го принуждава да свали сериозно нивото, ако иска да успее в българската политика.
И съответно хората с лично достойнство, възпитание, интелект и култура отказват да участват в цирка. И виждат, че нищо смислено не може да произлезе от това.
Политиците трябва да се променят. Но и ние като електорат трябва да се променим. Да изискваме не скандала, не обидите, не крясъците, а начетеност, образование, възпитание, идеи, решителност и претворяване на програмите в дела. Иначе ще сме свидетели на все по-долнопробен цирк, а територията все повече ще се превръща в разграден двор.
Отворете фейсбук и прегледайте политическите групи и страници. Оставате с убеждението, че пациенти на Карлуково като част от терапията са ги оставили да се изявяват. Нищо смислено, никакви идеи, никакви дебати. Картинки, колажи, едносрични призиви. Нашият е топ, противникът е гнида. Нищо по средата няма. И всички люто се мразят.
Бай Ганьо никога не излезе от българската политика. А българската политика се превърна в Бай Ганьо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар