"Над 500 000 българи не плащат здравни осигуровки, но по различни начини ползват здравни услуги."
Това съобщи председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов.
Един от най-често използваните похвати от хората, които не плащат пари за здраве е викане на Спешна помощ на адрес. На оператора се съобщават пресилени симптоми, за да е сигурно, че линейката ще тръгне. Така се осигурява безплатен преглед.
Другият начин е в Спешното отделение на “Пирогов” или на Окръжна болница. Същото се практикува и в провинцията в центровете за спешна помощ.
Ако се налага операция на лице, което не е здравно осигурено там също се прави опит това да се случи през “спешното”. Ако не стане - тогава се плащат осигуровки за пет години върху минималния осигурителен доход.
"Близо 77% от клиничните пътеки в България в момента са остойностени под реалната цена, а болничната помощ на практика работи при условия на силно недофинансиране", подчерта д-р Брънзалов, коментирайки икономически анализ на експертите Аркади Шарков и Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика.
По думите му анализът потвърждава с конкретни цифри проблеми, за които БЛС говори от години, но които досега не са били ясно разписани в икономически измерения.
“Когато една тенденция бъде облечена в числа, опоненти трудно могат да съществуват”, подчерта д-р Брънзалов.
Според представените данни, в сравнение с 2021 г. болничната помощ реално е понесла т. нар. “минус 83% инфлация”. Това означава, че при актуализирани разходи и нарастващи цени лечебните заведения получават значително по-малко средства за същите дейности.
Според д-р Брънзалов, при липса на адекватни мерки, делът на доплащането от страна на пациентите ще продължи да нараства.
“Тези средства не се покриват от никого - нито от държавата, нито от касата. Натискът пада върху лечебните заведения и върху пациентите”, каза той.
По думите на председателя на БЛС, рискът от фалити на лечебни заведения е реален и вече има болници в тежко финансово състояние.
Няма коментари:
Публикуване на коментар