След обичайното дълго протакане, в понеделник китайското външно министерство най-накрая потвърди посещението на Доналд Тръмп в Пекин.
Той би трябвало да кацне в столицата на Поднебесната империя в сряда вечерта, но разговорите му с домакина Си Дзинпин ще бъдат в четвъртък, след като посетят заедно “Харама на Небето”, после в петък докъм обяд. Според медиите в големите европейски столици, в предстоящите разговори президентите на САЩ и на Народната република, би трябвало не само да загладят поизръбилите се напоследък двустранни отношения.
Надеждите са, че лидерите на страната - символ на капитализма и тази - символ на комунизма, за което малцина си дават сметка, ще поуспокоят обстановката в света и ще вкарат международните отношения в що-годе нормално русло. Така смятат обаче оптимистите сред пишещото братство в Берлин, Лондон, Париж и Рим, докато песимистите са на мнение, че всеки от двамата държавни глави ще дърпа преговорната черга към себе си, внимавайки единствено тя да не се скъса. И нито човекът, който командва военна машина за 1,5 трилиона долара - замисленият армейски бюджетът на САЩ за 2027 г., нито този, който може да се похвали с 1,2 трилиона долара търговски излишък през 2025 г., покачващ се неимоверно през последните месеци, ще го е поне малко еня за проблемите на другите из планетата.
Но какво очакват непредубедените западноевропейски наблюдатели - нито оптимисти, нито песимисти, от тази среща на върха, която ще бъде 137-я разговор между американски президент и китайски върховен лидер, откакто Ричард Никсън се ръкува с Мао Цзедун през 1972 г. Ами Доналд Тръмп ще бъде първият американски президент, който посещава Пекин от почти десет години насам, но през ноември 2017 г. той бе и последният, посрещнат в “Забранения град” с топовни гърмежи.
Не много време след това обаче отношенията между Съединените щати и Китай се сринаха до нивото на враждебност поради търговската война, ковид-пандемията, която избухна при все така мистериозни обстоятелства в китайския град Ухан, скандалния шпионски балон, изстрелян от разузнаването на Пекин в американското небе през 2023 г., постоянното напрежение около Тайван и накрая от митническата офанзива, отприщена от Тръмп веднага след завръщането му в Белия дом.
Миналата седмица водещото американско списание за външна политика и международни отношения “Форин Афеърс” отбелязва, че броят на директните контакти, телефонните разговори или тези на четири очи между президентите на САЩ и Китай е спаднал напоследък до 2,5 средно на година, в сравнение с 5,6 през периода 2000-2010 г. и 4,6 през годините 2011-2020 г.
Разбира се, Тръмп продължава да твърди, че има отлични отношения със Си, като преди седмица каза, че бил получил уверения от държавния глава на Народната република, че Китай не изпраща оръжия на Иран. Но независимо от силните съмнения по въпроса на неговото разузнаване, президентът е убеден, че ще получи “голяма и сърдечна прегръдка” в Пекин. Нищо, че той пристига с повече от месец закъснение в сравнение с графика, който бе спретнат с нечовешки усилия от шерпите на двете страни - през март Тръмп поиска отлагане на визитата поради продължаването на военните операции в Иран.
Тогава министърът на външните работи на Поднебесната империя Ван И отбеляза, че Съединените щати трябва бързо да преодолеят “милитаристичното си разсейване”, но войната все още не е свършила и Тръмп все пак реши да отиде в Пекин. Като китайците не се възпротивиха, дори напротив - сякаш се зарадваха. Няма значение, че бяха доста шокирани първо от американското нахлуване във Венецуела и след това от масивната атака срещу Иран - две страни, които са сред основните доставчици на петрол за Народната Република.
За непредубедените анализатори е ясно, че “търговското досие” ще бъде в центъра на срещата на върха между двамата президенти. Никой в Европа все още не е забравил, че тарифната офанзива, започната от Тръмп през април 2025 г., последвана от неочакваната реакция на Си, доведе до рязко покачване на митническите тарифи до 147 процента - неприятна и неприемлива цифра за вноса и износа на двете суперсили.
След това двамата лидери се срещнаха през миналия октомври на неутрален терен в Южна Корея и после взаимните налози паднаха до около 30%, които обаче са три пъти по-високи в сравнение с митата от януари 2025 г. - началото на президентството на Тръмп. Но не за един и двама икономисти тези 30% си бяха успех за Си Дзинпин, който показа, че знае как да се съпротивлява на “тръмпизма” и че отдавна се е подготвял за повторното му появяване на международната сцена. А със сигурност в Пекин президентът би трябвало да поиска прилагането на новата формула, която през последните седмици американците започнаха усилено да използват и която според тях ще стабилизира двустранните икономически отношения - “Търговски съвет”.
Става дума за “търговска кръгла маса” с участието на високопоставени представители на Вашингтон и Пекин, призвани да изберат продуктите, които двете държави са готови да обменят, дори когато политическите им отношения са напрегнати. И този “Търговски съвет” би трябвало ясно да определи кои продукти китайците ще могат да купуват от Съединените щати - по-специално самолети от “Боинг”, соя и месо от фермери от Средния запад - два сектора, важни за политическия консенсус към Тръмп, особено преди на междинните избори през ноември.
А Какво ще си поиска Китай? Според западните медии на масата на преговорите Си би трябвало да свали три карти с написана върху тях с главни букви буквата “Т” - тарифи, технологии и Тайван. Тоест това са проблеми, които водачът на Поднебесната империя ще се стреми да реши в нейна полза в замяна на вноса на американски самолети за гражданската си авиация, на соя и месо. В замяна на този внос, от който все още се нуждае тук, Си иска “стабилност”, дума, скъпа на мисълта на мандарин.
Основната цел на Си би трябвало преди всичко да накара Тръмп да се съгласи да спре налагането на непосилни мита за китайския износ в Америка, както и да не ограничава достъпа до американски полупроводници, които все още са от съществено значение за развитието на китайската технологична индустрия. Ето защо за мнозина наблюдатели предстоящата “среща” на върха ще се смята за успешна, поне ако бъде обявено удължаване на едногодишното примирие в отприщилата се миналата година търговска война.
Тоест нетната полза за Пекин е от 202 милиарда долара за Пекин и ето защо се смята за съвсем основателно Тръмп да поиска от Си “ребалансиране”. Доколкото до създаването на споменатата “Търговска маса”, то тя едва ли ще бъде “сглобена” на предстоящата среща, но американското желание показва, че Съединените щати са изоставили мечтата си да принудят китайската народна република да промени икономическия си модел, да премахне търговските бариери, да се откаже от масивни субсидии за държавната индустрия с цел помпане на износа и да се съсредоточи върху вътрешното потребление. Простичко казано, значи Вашингтон се приспособява към “комунистическия модел”, а не Пекин към “свръх-капиталистическия”, нали?!
Доколкото до трите карти с буквата “Т” върху тях, то третата изглежда най-дебело изписана - Си би искал да накара Тръмп да отделят повече време за “Тайванския фронт”. Във всяко изявление за отношенията си със Съединените щати китайците подчертават, че обединението е неизбежно и че продажбата на оръжия от Америка на Тайпе е игра с огъня. Ето защо Пекин би искал през следващите два дни Тръмп да се “противопостави открито” на независимостта на острова - в момента Вашингтон обявява само, че не я подкрепя. В интерес на истината досега президентът на САЩ е бил твърд и последователен по това досие. Но той мечтае за споразумение с Китай, за да се представи отново като велик миротворец и наблюдатели се опасяват, че Тайван може да бъде използван като разменна монета...
А що се отнася до войните в ход - те поне преди срещата на Си с Тръмп, те въобще не са включени в нейния дневен ред. За съжаление.
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар