Със затоплянето на времето тежките катастрофи стават все повече. Безумно шофиране, лоши пътища или нехайство на институциите стои зад страшната статистика питаме Диана Русинова, основател и председател на Европейския център за транспортни политики - организация, която обследва опасни и проблемни участъци по рупебликанските и общинските пътища.
- Г-жо Русинова, голямото свлачище между Смолян и Пампорово повдигна въпроса безопасни ли са планинските пътища у нас. Вие правили ли сте такова проучване?
- Липсата на мониторинг и адекватна държавна политика по отношение на свлачищата и като цяло на планинските пътища, системното неглижиране на проблема, решаването му и даже поддръжката, ако щете, отлагането за по-напред във времето води до това, което се случи в Пампорово преди няколко дни. И този път няма да го има поне 2-3 години. Алтернативният маршрут също минава през път, където има свлачище от 4 години и едната лента е затворена. Ще ви дам само един пример - свлачището край село Тикале. Там, където реката подкопа и половината лента се свлече, вече е на 12 години. Имаме съмнение, че отдолу се е активизирал друг процес, а проблемът е, че никой не следи и не изследва. Или например - стена на тунела Витиня преди Ботевград. От 5 години се знае, че има проблем, че откъм страната на Ботевград над 80% от анкерите вече са скъсани и въпреки всичко държавата нищо не предприема, оставя го за по-нататък.
- Имате ли представа колко са свлачищата в България?
- Мисля, че никой няма представа, има и такива, които не са регистрирани. В интернет съществува карта, не знам колко е достоверна, но е доста червена. Има един голям проблем в България - отделят се много малко пари за добра геология, геодезия. Това са неща, от които всеки гледа да спести и в крайна сметка вижте какъв е резултатът. Показателен пример е пътят Ботевград - Мездра. Толкова много свлачища се активизираха там, защото, най-вероятно, геологията е много лоша и проектантското решение вероятно не е най-правилното от гледна точка на това, че вместо да се укрепят по някакъв начин, свлачищата са обезопасени с мрежа. Това е доста първобитно. Не знам дали знаете и че едното платно в посока София на магистрала Струма след Симитли е затворено от 2-3 седмици, заради активизирало се свлачище. Никой не работи по това, държавата го е сложила на пауза и някога, когато има време и на някой му се занимава, евентуално ще ги направи. В Кресненското дефиле, например, е покъртително. Там има риск да тръгне свлачище, което да запуши реката. При всеки дъжд падат камъни, а това е единственият път. И вместо да преминем към по-сериозна поддръжка на този път, към оправяне на съоръженията, ние го отлагаме напред във времето, докато най-накрая падне една скална маса и убие някого. Изходът е - анализ на състоянието на пътищата и на базата на това да се изготви план за подобряването им. Иначе е един безкраен хаос, събират се 1 млрд. за пътища и никой не знае къде отиват.
- А парите от винетките и тол таксите къде отиват?
- По принцип отиват в централния бюджет и оттам се преразпределят за всичко друго. Но реално би трябвало парите от таксите и винетките да се инвестират в пътища. Но когато имате лош план, когато ремонтирате едно нещо, но не знаете дали точно то трябва да бъде ремонтирано, тогава е проблем. Защото ние нямаме добро планиране. Например, хипотетично имаме ремонт на магистрала Тракия, но пътят София - Самоков 30 г. не е ремонтиран и там всеки ден стават катастрофи. Аз не казвам, че магистралата не трябва да се ремонтира, но дайте да видим кое е по-приоритетно. Никой не може да ви каже това, защото никой не го знае. Никой за 40 години не направи една паспортизация на пътната инфраструктура, за да установи какво е реалното ù състояние. Какви пари трябват да поддръжка, кое е критично, кое е важно, от кое зависи човешкият живот. И отстрани изглежда, че парите просто потъват.
- Защо се случи инцидентът с ранените състезатели по време на Джиро д'Италия?
- В района на Велико Търново сме правили много изследвания и много пъти сме казвали, че асфалтът няма необходимите качества на съпротивление. Изказа се мнение, че състезателите карали много бързо, а не със съобразена скорост, което мене ме шокира, защото те са дошли да се състезават и да завършат първи. Едно такова голямо състезание е изключително престижно за България. Важното обаче е друго - българите карат по тези пътища ежедневно. Ние сме с този проблем не само за едно състезание и българският шофьор винаги е виновен при настъпването на всяко едно ПТП, независимо от това, че пътните условия имат много голямо влияние. Просто никой не ги изследва. Законът така е написан, че водачът винаги е виновен, каквото и да се случи.
- Вие много критикувахте пътя София - Самоков, откъдето също минаха състезателите. Какъв е проблемът там?
- Ние вадихме пластмасови бутилки, мокри кърпички от настилката, която няма никаква равност. Оставете състезанието, този път е обида към българските граждани. Състезанието приключи, а хората продължават да се движат по него с всичките проблеми, за които говорим - запушените канавки, непочистените храсти, лошите ограничителни системи, които са ударени и ръждясали и т. н. Това са сериозни проблеми. През януари ние инициирахме електронна подписка, която все още върви и се надяваме още хора да се подпишат, защото този път е за основен ремонт. София-Самоков е изключително опасен път. Първо - заради самото му състояние, съпротивлението на хлъзгане, което оказва влияние за контрола на автомобила и когато спирате. На второ място - непрекъснато падащите камъни, заради които ежедневно има инциденти. На трето - ограничителните системи. От едната страна има локални свлачища и падат камъни, от другата е дерето, а денивелацията е голяма. Не на последно място - пътната маркировка. На няколко места по средата няма такава, второто платно няма крайна линия. Това е абсолютно недопустимо. Този път е много натоварен, алтернативният път през Железница - също. Затова не мога да разбера как толкова години държавата не намира решение на този проблем - да направи основен ремонт на пътя, за да е по-безопасен. Не може да чакаме да дойде едно международно състезание, за да оправим криво-ляво някакъв път. Ако погледнем градовете - състоянието на места е апокалиптично, пътищата буквално трябва да се затворят.
- Вие често се включвате от участъци, където стават тежки катастрофи. Защо престанаха да ви допускат?
- МВР започнаха да не ни допускат да сме в близост. Аз не искам да сме на самото местопроизшествие, но на разстояние, откъдето можем да снимаме. Оказа се, че така имаме доказателства, които не са удобни на някои хора. В някои случаи не се запазва произшествието от незнание. В други - защото някой на някого се е обадил. Онзи ден, когато се озовах на Северната скоростна тангента след тежка катастрофа, се местеха части на автомобилите, заличаваха се следи, като върху тях се хвърляха антифриз и масло, което безспорно дава изключително сериозно отклонение след това при описанието на случилото се. Друг е въпросът как този автомобил е навлязъл в насрещното, сигнализацията достатъчно добра ли е. Преди време имаше друг случай с объркал се автомобил. Изобщо има много въпроси, които могат да бъдат повдигнати.
- Но все пак при тежки катастрофи се правят автотехнически експертизи.
- Аз съм може би съм най-неподходящият човек, който да коментира автотехническите експертизи, защото повече разбирам от пътната част. Но в сдружението има много колеги експерти, включително и от чужбина, с които сме коментирали това. Мнението на водещи експерти от Европа, четейки преведени експертизи, че те са на доста посредствено ниво, с доста съмнителни заключения. Най-вероятно в България има осъдени хора, които изобщо не са виновни за дадено пътно транспортно произшествие. Това е много страшно и аз съм притеснена от състоянието на съдебната система в този ù вид, защото тя допуска манипулация на резултат. Давам ви прост пример - защо не се мери съпротивлението на хлъзгане и приплъзване, при положение че има включително и европейски методи, записани в европейски стандарт как се измерва. Ами защото, когато го измерете и има точно резултати, те после не могат да бъдат манипулирани. Оттам минаваме на начина, по който се води самото разследване, как се записва, как се описва местопроизшествието. Има толкова много проблеми там, които след това правят даже невъзможно да се напише обективна експертиза.
- Лятото ли е най-опасният период на пътя?
- Ние публикувахме едно изследване в края миналата година, което изпратихме на МВР, на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ и на тогавашния министър-председател. В него предупредихме, че в България през последните години пътно-транспортният травматизъм е сезонен, но прогнозираме увеличаването му и преминаването му към постоянно нарастване. Само че ние това изследване го правим на база на онези загинали, които не са извадени от статистиката, която се манипулира доста сериозно чрез една методика, която МВР е възприела и по този начин се намаляват жертвите. Другото, което е скандално - през 2025 година за 3 месеца изобщо липсват данни в публичните регистри за ПТП травматизъм, те изчезнаха. И още по-скандалното е, че картата на МВР, която отразява данните в реално време на пътно-транспортния травматизъм, също от няколко дни не работи. А за да разберете какво имам предвид за хора, извадени от списъците, ще ви дам пример с този инцидент, който стана с украинския автобус до Малко Търново. Там двете жертви са извадени от статистиката по методиката на МВР, която е създадена да се намаляват жертвите и да се отчитат по-добри резултати пред ЕС. Причината е - защото автобусът е бил спрял до платното за движение и е потеглил без в него да има шофьор. И това не се води за пътно-транспортен травматизъм. Например в Германия всеки инцидент се записва, с изключение на тероризъм, при който терорист се е врязал с транспортно средство в тълпата. Всеки друг - има, няма шофьор, отстрани на пътя - всичко друго се записва.
- Времето се затопли и плъзнаха тротинетките. Очаквате ли отново тежки инциденти с тях?
- Задайте въпроса колко от водачите на тротинетки са си сключили задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. За момента проучихме един застраховател, който я предлага и доколкото разбрахме годишната сума за нея е 480 евро. Има тротинетки, които са горе-долу на тази стойност, кой би сключил такава застраховка? Това решение, което беше взето за АТВ-та, тротинетки и т. н., е нещо, което няма да работи.
- Все пак не е виновна само държавата, отговорни за тежките катастрофи са и самите шофьори.
- Шофьорите няма как да не са виновни. Въпросът е, че ЕС мина към една система, която се нарича „Подход безопасна система“. Тя предполага, че шофьорите ще грешат, колкото и добри да направим курсовете и изпитите. Човекът е уязвим, защото може от някаква чисто физиологична слабост да допусне грешка. Големият въпрос е как да направим така, че човекът да не умира, когато сгреши. И тук идва моментът за директивата за изследването на състоянието на инфраструктурата и задължението на страните-членки да я проектират и правят безопасна и щадяща за хората. Ако някой се забие в мантинела, тя да е така проектирана, че да му спаси живота, а не да го убие. Има специални съоръжения, които се монтират под нея, така че човекът да не се нарани. Това е много важно за мотоциклетистите. Когато се ударят в колчетата на мантинелата, е фатално. Затова трябва да се проектирани така, че при удар човек да оцелее. Ние сме много далече от това. Имаме мантинели по пътищата, в които хората се забиват, те минават вътре през тях и ги убиват.
- А зависи ли пътната безопасност от политиката?
- Пътната безопасност в България е най-големият заложник на политиката. По време на избори се обещава, след това политиците забравят, защото това е сложен проблем, изисква голяма ангажираност, забравяме го и започваме да обясняваме, че шофьорите са виновни, че няма пари за инфраструктура. Не ме интересува, че и на други места по света било така. Аз съм българка, карам всеки ден по тези пътища и искам да се придвижвам безопасно.
Диана Русинова експерт в управлението на транспортния риск и превенцията на наранявания и загинали на пътя. Основател и председател е на Европейския център за транспортни политики. Автор е на множество публикации, отнасящи се до проблемите на пътната безопасност. Работата ù включва целенасочени инспекции, предоставяне на независими разследвания и оценки, свързани с причините за смърт на пътя.
Интервю на Ирен Делчева, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар