Борба на пубери с бумъри

Забило нос в бирата, телефона си или просто в плочките на тротоара. И в самодоволството си да се самоопредели като поколението, което решава всичко. Да, ама не! 

 

Не е достатъчно да си ванилов пубър или лате конте, за да тръгнеш да определяш визията на обществото, на държавата си и на поколенията изобщо. 

Облекли разкопчаните ризи на самочувствието си, те се изказват като последна инстанция за всичко и всекиго. Превръщат думата бумър в нещо старомодно, без да имат най-малка представа, че родителите или дядовците им са бумъри. И че не соросоидни щъркели са ги донесли по комините, а е имало потентност и ищах за тяхното появяване. Точно от бумърите. Щедрият лубрикант, който предстои да ползват тези вироглавци, дано не поскъпне, когато стигнат възрастта, за да им го прилагат онези, които ще са тогавашните млади.

Те ще имат също толкова учтивост към тях, колкото и днешните, защото ще са произлезли от тях. Да не забравят, че днешната религия на пуберите е невежество и дрога, които дълбаят скалните рисунки на упадъка в главите им. Някои от тях ще станат ръководители - неизбежно е. Други ще държат определени финанси - ясно е. Трети ще дърпат конците в развлекателната или културната индустрия. Ще си раздават награди, ще си имат придворни сайтчета - нищо по-различно от това, което сега се случва и се е случвало преди. Тактичността и спокойствието, уважителността към миналото, трябва да са основни постулати в самоподразбиращата се стилистика на едно бъдеще.

Рекордно ниските балове на изпитите не защитават поколенческото самочувствие, образовано най-вече от социалните мрежи и телефоните си. Родителите нехаят или поне толкова си могат. Те са съучастници, те са латентно виновни за прогресиращото невежество и арогантност на децата си. Те спорят с учителите кое е правилно и кое не. Това е неприлично и касае държавата в период напред. Те образуват каца с липсващо дъно, в което и те и обществото наливат.

На фона на някогашните нрави, днешните женствени похвати и възпитание изглеждат като анекдот. Цитирам правилник на габровското училище от 1848 г., надявам се, достоверен: “На учение се приемат деца, отраснали и носещи на бой!” “Ако дойде родител и се оплаче, че детето му е било бито, същият да бъде глобен 20 гроша в полза на училищната каса. Защото по този начин детето се развращава и става хаймана!” 

Затова тогава училището е създавало хора, а сега създава онова, с което се разминаваме по улиците, което е забило нос в бирата, телефона си или просто в плочките на тротоара. И в самодоволството си да се самоопредели като поколението, което решава всичко. Да, ама не.

Лорд Евгени Минчев, "Труд"