Влюбихме се във великана Диего Марадона, защото в онзи мач срещу Германия, освен чистият футбол, Аржентина беше повече от национален отбор.
Тя беше символ на онези, които се бореха срещу по-силните – срещу богатите, срещу привилегированите, срещу наложения от бившите колонизатори ред. Затова Марадона се превърна в символ далеч отвъд футбола.
Да, славата имаше своите демони и той не успя да избяга от тях. Но никога не избяга от себе си.
Погледът му за истината не се замъгли. До последния си ден застана на страната на онеправданите.
Марадона отстояваше каузи независимо от цената, която плащаше, а тя беше висока!
Сега ФИФА на Инфантино и Меси отстояват друго. Въпросът вече не е колко е достатъчно, а дали изобщо съществува граница пред печалбата.
И добре, че днес не е сред нас Марадона за да види как любимият отбор на малкия човек се превърна в парий.
Футболна справедливост и политическа честност.
Финалът на Световното през 2026 г. е символ на една по-голяма трансформация отвъд футбола.
Аржентина, която някога беше възприемана като отбора на малкия човек, днес е част от същата система, срещу която Марадона се бореше.
Аржентина на Хавиер Милей е олицетворение на своя футболен отбор. Расистка публика, арогантни и надменни футболисти, за които правила не важат. Толерирани от ФИФА за сметка на всички останали.
Напомня на една държава, която не спира да избива цивилни и да отнема земи и територии, а елита на Запада обръща поглед.
Това Световно е метафора за времето, в което живеем – свят, в който все повече хора се бунтуват и поставят под съмнение ценностите на своите елити, а пропастта между лидерите и обществата става все по-дълбока.
Лионел Меси безспорно е един от най-великите футболисти в историята.
Но никога няма да бъде Великан.
Диана Хюсеин
Няма коментари:
Публикуване на коментар