И то сериозно. Поредното доказателство за този тъжен факт дойде от една статия, която се завъртя из социалните мрежи и предизвика бурен дебат. Отличник от елитна гимназия в Благоевград втрещи учителката си по литература с думите, че „ако Васил Левски беше жив днес, сам щеше да се обеси”.
Острото изказване било направено, когато единадесетокласникът бил изправен да рецитира стихотворението на Христо Ботев „Обесването на Левски”. Негов съученик пък изправил косите на жената с думите, че жертвата на Левски не си е струвала с оглед на действителността, в която днес живеем.
Вместо да предизвика дискусия по темата и да помоли децата да обосноват тезата си, както би трябвало да се случи в час по литература, преподавателката побързала да им завърти двойки и дори ги изгонила от час. Колко типично за калпавото ни образование. Защото вместо да развива заложбите на децата и да ги кара да мислят различно и самостоятелно, то се опитва да натика съзнанията им в калъп. Всяко мнение, различно от това на преподавателя, се потъпква още в зародиш, а инакомислието не се толерира. Дори напротив.
За съжаление този проблем далеч не е от вчера. Спомням си часовете по литература в моето училище и ограничения светоглед на учителката ни, за която светът се изчерпваше с произведенията в христоматията и сухата критика, която бяхме задължени да зубрим. Всеки, който не цитираше думите на някой прехвален критик в съчиненията си, автоматично получаваше по-ниска оценка. Затова никак не е учудваща и реакцията на учителката в Благоевград. Подобно отношение към децата обаче е вредно и престъпно.
Времената, когато всички е трябвало да бъдат еднакви, отдавна отминаха. Някои преподаватели обаче все още живеят в миналото и дори не си правят труда да осъзнаят, че вече сме в 21-ви век. Крайно време е да изпълзят от нафталина. Докато по света обучението се извършва с таблети и електронни интерактивни учебници, у нас все още те карат да зазубряш никому ненужни факти, които няма да ти потрябват в живота по никакъв начин. Логаритмуването и тригонометрията още ме изпълват с почуда, а практическото им приложение в живота съвсем не ми е ясно.
За голяма част от съвременните учители у нас обучението се изразява в изпяването на урока и даването на домашни. Оправданието за тази тотална незаинтересованост са ниските заплати и падналият престиж на професията. Драги преподаватели, вие също сте една от причините това да се случва. Безхаберието в българското училище дава своите плодове.
От последното изследване на Програмата за международното оценяване на учениците (PISA), проведено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие през 2012 г., стана ясно, че българските ученици си нямат и хал хабер от математика. Страната ни е на 47-о място от общо 65 държави, участвали в проучването.
Според стряскащите данни близо 44 на сто от българските деца могат да се справят единствено с елементарни изчисления и не могат да приложат теоретичните знания на практика. Това пък за пореден път изкарва наяве друг проблем на родната образователна система – в българското училище не се набляга на практическите познания, а единствено се зубри суха теория.
Тя в повечето случаи остава напълно неразбираема за децата. А няма и кой да им обясни, тъй като много учители просто са абдикирали от задълженията си. Е, тук-там се забелязват и деца с буден ум и светещи очи. Като двете момчета от Благоевград. Системата обаче за жалост не ги поощрява, а ги наказва с двойки. Но, както всички знаем, оценките никога не са били истински критерий за знания.
Няма коментари:
Публикуване на коментар