Зима

Зима
Пролет

6 юни 2015 г.

Нация в черно...

Много е модерно напоследък в журналистиката да се пишат статии, уличаващи народа и нашите управници в бездуховността, в която се намираме.

Използват се умели литературни похвати и внушения, силен акцент върху управляващите ни с ярко изразената тяхна вина - причина на нашето зло...

Чудесно и талантливо описано, на фона на един малоумен народ, който не знае накъде върви, чалгизиран до дупка, живеещ в места със застрашително засилващо се циганско присъствие...

Нямам нищо против прекрасните журналисти, пишещи и биещи камбаната на заспалата ни съвест (дано успеят!) - това е техният подход, те имат своето оръжие и могат да направят това със силата на своето бичуващо (на места обиждащо) слово.

От друга страна обаче, виждам и народа ни, одобряващ тези статии, кимащ одобрително с глава и потвърждаващ „така е, така, само цигания тук, нямаме бъдеще...”.

Един от тези прекрасни журналисти преди време беше написал един разказ, завършващ с това как седят с жена си на една тераса, наблюдавайки отлитащите, родени преди месец пораснали гларусчета и тя с мъка в сърцето казва „Ако са отлетели птиченцата ми, защо ми е гнездо?”.

В днешно време почти няма семейство, в което някое от децата или близките да не са някъде в чужбина, учейки нещо или изхранвайки прехраната си. Първите платили кръвния данък за децата си и вторите, носещи последиците на все същата вина - вината на нашите управляващи през последните 25 години, грозно провалили се в опита си да изградят у нас едно ново модерно и правово общество. Бихме ли били способни обаче да го създадем, ако само посочваме черното и обиждаме народа си?

Ако не им оставим основание да се върнат?

Искам някои от тези журналисти да си помислят - как биха се почувствали нашите деца и близки, четящи подобни статии, казващи какъв боклук сме като народ и колко е безнадеждно положението?

Мен лично ме е срам и подобни статии не бих споделила, колкото и да са "реални" и "отговарящи на истината". Как ще върнем умните си хора с тях?

И ме е срам не заради тези, които са ги написали, те имат своето право, не и заради управниците, за които вероятно съм гласувала.

Срам ме е, че аз като човек не съм направила всичко възможно да не се стига дотук. Но как, ще кажете вие би могъл някой да излезе на глава с подобни управници, с простотията, с пошлостта и безхаберието?

Нека си помислим - по турско робство нашите управници по-добри ли са били?

За мен един от големите ни проблеми днес е, че интелигентните, хора, тези с повече възможности и истински "успелите" (в материален план) - те са далеч от вярата!

Днешните ни "чорбаджии" нямат и малко от искрицата, от огънчето горяло в едновремешните ни такива в годините на робството.

Отидете в Рилския манастир и ще видите какви стаи са направили навремето тези хора за поклонниците от своите градове, какви храмове са съградили, чешми... 


Какво правят днес заможните хора в България?

Преди две седмици наблюдавах хората в катедралата Св.Антоний в Падуа, където отивахме да се поклоним на мощите на светеца. Попаднахме в часа на тяхната неделна служба и имах възможност на излизане да огледам хората, излизащи от нея - хора с костюми за стотици евра, спретнати, със скъпи ризи ...

Това бяха заможните хора на града, успелите, цвета на обществото на техния град. За разлика от тукашните "успели" чрез крадени комунистически пари (или мафиотски), там хората от средната класа са тези, изкарали ги с много труд и ум. И точно тези хора- двигателят на обществото - всички те бяха в църквата в неделя.

Не искам да пиша даже за неволния паралел, който в себе си направих с чинно-застаналия Йордан Цонев в Ал. Невски и Велислава Дърева преминаваща със загрижен вид по време на службата...

Сетих се, че на улицата на нашия храм в София, според думите на отеца ни, живеят 14 милионера, на които той (според неговите думи) очите не е видял!

В това се състои огромната разлика, качествена разлика между обществата ни! След чалгизацията на селото, макар слава Богу да са се запазили много места с изконно нормално българско население с адекватно поведение, маргинализирането на градовете... какво ни остава?

Моят отговор е един - апостоли ни трябват, апостоли носещи Божието слово и разпространяващи го с Христова любов, любов, горяща към хората и народа в тяхното сърце - сега, тук, по същия начин, както са го правили в първите векове на християнството!

Православната ни страна, доведена до езичество има силна нужда от това!


 Роси Пенева, Lentata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар