Единият е да притежаваш прекрасна памет и никога и нищо да не забравяш. Другият е да разлистваш вчерашните страници.
Вундеркинд не съм по две простички причини – не съм „вундер“ и отдавна не съм „кинд“, затова търпеливо ровичкам в прашасалите „новини“. Забелязал съм, че най-ярка светлина върху съвременните събития хвърлят покритите с паяжини факти от миналото.
Интервю на Путин от 2000 г.: „Предлагат ни посредник за решаване на конфликта в Чечня. Нямаме нужда от никакви посредници. Това е първата крачка към интернационализирането на конфликта. Първо – посредници, после – още някой, после – наблюдатели, после – ограничен контингент…“.
Правим леко движение напред и се озоваваме в 2015 г. Конфликтът не е в Чечня, а в Украйна. Какво виждаме? Правителството в Киев и техните съветници от САЩ и ЕС допускат грешка, като изобщо се съгласяват да се провеждат преговори за обсъждане на ситуацията в Донбас. Самият факт, че в столицата на Беларус – Минск се срещат официални представители на Украйна и отцепилите се Луганска и Донецка републики в присъствието на европейски и руски официални лица, интернационализира конфликта и легитимира отцепниците. Нали уж това би трябвало да е вътрешен проблем само на Украйна? Какво има да го обсъждат с други държави и със самите сепаратисти?
Отделно от приказките около кръглата маса, на самия терен в Донбас са дислоцирани групи от наблюдатели от ОССЕ. Тук автоматически поникват няколко допълнителни въпроса. Нима Обама, Меркел, Оланд и чиновниците от Брюксел не са наясно как един конфликт може да се интернационализира? Възможно ли е техните мощни, всезнаещи, разузнавателни служби да са пропуснали интервюто на Путин? Абсурд! Няма как да стане. Очевидно между големите играчи има сделка за подялбата на Украйна. Крим вече е в Русия, а с помощта на посредници, наблюдатели, преговори, кръгли маси… и други подобни хитрини Луганск и Донецк скоро ще го последват.
Ако случайно не бях попаднал на Путинското интервю отпреди 15 години, щях да си остана в неведение за какво са тия всичките говорилни и към какво ще доведат.
Не сте разбрали как днешни чуденки могат лесно да бъдат разгадани в миналото? Ето ви един пример от Абсурдистан. Четворната коалиция ГЕРБ, РБ, ПФ, АБВ сама по себе си е чудо невиждано. Но кой би предположил, че Гоце Първановото АБВ, което се спряга за уж ултра про-руско семе, ще намери толкова благодатна почва в герберската тиня на Боко, която пък се рекламира като ГМО продукт, плод на задружните американо-европейски сношения. Колко ли червени бабички и дядовци се преобръщат в гроба, гледайки как техните другари Георги Първанов, Румен Петков и останалите бивши комунисти-социалисти се мляскат с империалистическите подлоги, със слугите на загниващия капитализъм, събрани около другаря Бойко Борисов? Ужас. Няма „леви“, няма „десни“. Гладът е по-силен от тока, а алчността е безсмъртна.
А как ли се чувстват нещастните олигофрени, тъй наречените гласоподаватели, които пускайки бюлетината си за ГЕРБ са получили полов контакт с Гоце, Румен и останалата банда партийни секретари, вонящи на джибри? Ами обратното?
Идеалистите, вярващи в големия шлем на Путин и Гоце, в „Белене“, „Южен поток“, Северен ручей и Източен водопад… Вместо всичките тези мегапроекти, те какво получиха? Достъп до мега бузите на Боко, това получиха. Кошмар. Содомията очевадно се извършва с одобрението на господарите от Вашингтон, Брюксел и Москва. Всички са доволни, щастливи и задоволени.
Е, чак всички не са – около 90% от българските граждани са подложени на геноцид от содомитите, наричащи себе си политици. Но какво са някакви си 90% гладни, мизерстващи, полудели от липса на перспектива българи – дреболия! А и на кого му пука? „Нема такова животно!“ – викнал шопът, като видял жирафа. „Не е възможно ГЕРБ и АБВ да ни крадат заедно! Поотделно може, свикнали сме, ама заедно – не! Нали уж са толкова различни, диаметрално противоположни. Нали хората, които гласуват за едните мразят, ненавиждат другите и обратното. Даже странно, неразбираемо, но факт. Балъците може и да се мразят помежду си, но вождовете се обичат.
От Космоса се вижда не само Великата китайска стена. Великата абсурдистанска любов е не по-малко забележителна и достойна за възхищение. Родовете Монтеки и Капулети са врагове, но младите Ромео и Жулиета се обичат. Туй то. Изгарящата любовна история за „невъзможната” страст между Боко и Гоце не се е пръкнала ей така от нищото. Някъде назад във времето са положени основите. Там са останали първите „случайни” докосвания на влюбените, изпотените длани и първата целувка.
Зарових се в купчината стари вестници. Година по година, страница по страница… Леле, колко прах се вдигна, но усилията ми не бяха напразни. 2007 година в почти всички ежедневници намирам нещо изключително любопитно. По онова време Георги Първанов е президент, а Румен Петков – министър на вътрешните работи, Бойко Борисов – кмет на София и тепърва точи лиги да става министър-председател. Гоце и Румен са от БСП, Боко е в противниковия отбор ГЕРБ. Следвайки елементарната логика, би трябвало да се очаква бесепарите с огромна власт – президент и вътрешен министър всячески да се стараят да препънат Боковите амбиции, да го саботират, да му пречат с всички възможни средства, за да осигурят на собствената си партия победа на предстоящите избори. Но се случва супер странно обратно събитие. Гоце и Румен публично – във всички медии горещо защитават Боко. Бранят го с жар и неприкрита „необяснима“ обич. От кого го защитават ли?
В авторитетното американско списание „Конгрешънал Куотърли“ са публикували статия, в която Бойко Борисов е обрисуван като мафиот, мутра, бандит, рекетьор, свързан с абсурдистанския ъндърграунд елемент. Моментът е фантастичен! Гоце и Румен са могли да отиграят съвсем по друг начин нападението срещу Борисов. С прекрасния пас са били изведени на чиста голова позиция. Трябвало е само да довършат противника. Но те излизат на амбразурата и го бранят с гърдите си. Вместо да му резнат политическите амбиции веднъж и завинаги президент и министър го обгрижват, облизват и му проправят път през собствените си редици и за сметка на уж любимата им столетница.
„Предатели!“ – ще кажат червените другари и донякъде ще са прави, но само донякъде. Защото всъщност става въпрос за приоритети. Партията или любовта. И нашите герои, разбира се, избират любовта – иначе какви герои ще са… Логично, нали?
Този факт от 2007 година донякъде обяснява великодушния жест на Борисов от 2015 г. – да приюти в правителството си старите си защитници и да им даде възможност и те да се облажат от 16-те милиарда външен заем. Старата любов ръжда не хваща. Тръпката е все още жива. Трябваше да продължа да търся. Не бях стигнал до извора, до началото на тази красива история за „невъзможната“ любов.
Снабдих се с купища стари пернишки и унгарски вестници и продължих да ровя. Но за това ще ви разкажа в следващ материал. Чак сега забелязах, че съм се поувлякъл. Ама така е то – като пътешестваш във времето, понякога се губиш по завоите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар