Зима

Зима
Пролет

3 ноември 2015 г.

А ти кой си, всъщност?

Дотолкова сме свикнали в съвременното общество да забелязваме негативното, че забързани да гоним цели, срокове и задачи се сблъскваме с него почти на всяка крачка.
 
Свикнали сме винаги да сме нащрек, готови да отвърнем на ударите, които животът може да ни поднесе зад всеки ъгъл и на всяко кръстовище. 

Негативното наднича отвсякъде. Мозъкът ни регистрира най-вече негативните новини, които се запечатват там, готови и заредени като в Калашников, за да бъдат изстреляни като рикоширащи коментари с безценното ни мнение по въпроса.

Дотолкова сме станали морални, идеални и информирани за всичко, че сме си повярвали до мозъка на костите колко сме силни, уникални и безценни единици и заслепени от тази своя „мощ”, приемаме за нормално да хулим наред и да съдим, да изказваме своето безценно мнение с повод и без повод за хора и събития, за които може и да си нямаме ни най-малка представа какви са в действителност. 


Защото се чувстваме дотолкова всесилно самонадеяни, доколкото няма кой да ни спре и да ни светне, че всичко си има граници. Защото дори не си даваме ясна сметка, че злободневните ни коментари могат да променят живота на някого.

Дотолкова сме се развихрили от дадената ни свобода да изказваме негативното си мнение, че неусетно тя се превръща в свободия, а ние се чувстваме все по-мощни и по-безценни.

Да хулиш, да обиждаш, да подиграваш и негативно да коментираш. Съвременните негативни качества на интернет потребителя, който се чувства господар на профила си. Който се чувства уникално недосегаемо велик съдник.

Всеки човек е уникален.

Уникални са желанията, мечтите, възпитанието, мирогледът и животът му.

Но!

Всичко си има граници. Дори това да си дотолкова безгранично уникален, че да не усещаш, къде точно е границата.

Докъде точно ще стигне съвременният интернет потребител на социалните мрежи? В интернет базата данни е безкрайна. При търсене само ще избълва всичкото това, което е толкова далеч от реалността, колкото никой дори не се замисля, че е възможно. Интернет боклук. И нищо друго.

При търсене в интернет на първо място ще излязат всички злободневни коментари за някого. Не вярвате ли? Проверете сами!

Сякаш положителното липсва. Защото всичко отрицателно за продукт, услуга или личност, е в пъти повече коментирано, отколкото някой е оставил положителното си благодарствено мнение. Защото живеем в свят, в който обществото смята, че всеки му е длъжен за всичко, но то не е длъжно за нищо, защото му се полага. Защото масово доволният клиент дори не се сеща да ти каже „Благодаря!”! Единици са тези, които оценяват и оставят своя положителен коментар, който стърчи като някоя сламка сред океана, а за нея се е хванал удавникът продукт, услуга или личност.

Защото на всички им е по-лесно просто да плюят срещу всички и всичко, докато си седят зад мониторите, преглеждат новините и социалните мрежи, оставят си негативния коментар и толкоз. Защото утре е нов ден, нов късмет, нови хора, по които да оставят следи от своята слюнка.

Това е съвременното общество. А ти, който коментираш негативно, който имаш претенциите да си повече от другите, кой си, всъщност?


Диди Сердева, Delo.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар