Зима

Зима
Пролет

22 май 2016 г.

Не е работа да си търсиш работа

Всяка прилика с действителни лица и събития никак не е случайна!

Независимо от предлаганата  позиция, голяма част от българските обяви за работа изглеждат така:

Фирма търси (посочена е длъжността):

Изисквания:

- Опит на подобна позиция. За предпочитане е да се родите с такъв. Почти никой не наема хора, които никога не са работили. Интересно как последните да започнат въобще някаква работа? 


- Минимум завършено средно образование. Това словосъчетание се среща толкова често, че става съмнително дали повечето от работодателите имат „максимум завършено” начално образование...
 

- Желание за работа.Чудно защо ли хората ще кандидатстват за дадена работа, ако не желаят да я практикуват?
 

- Комуникативни способности. Нима работодателите толкова често попадат на неми кандидати за работа, че във всяка трета обява фигурира това изискване?
 

-  Позитивна личност. Все едно съществува някой, който би определил сам себе си като негативна личност...

Ние предлагаме:

- Добро възнаграждение. Хубаво е „добро”, ама за кого? Дали за работника, или за фирмата?
 

- Работа в млад екип. Следователно имайте  едно на ум, че ако вече не сте на 25 години едва ли разполагате с много шансове да получите работата. Интересно какво ли се случва с по-възрастните служители на предприятието?
 

- Фирмено обучение. Обикновено то се състои в следното - просто ви казват: Ей ти стола, ей ти компютъра (примерно), сядай и почвай да работиш! По време на т. нар. „обучение” възнаграждение не се получава, или в най-добрия случай то е в пъти по-малко от обичайното.
 

- Трудов договор плюс социални и здравни осигуровки. Това словосъчетание „кърти мивки”! Интересно що за работодател е този, който не е наясно, че социалните и здравните осигуровки са задължителни при трудовия договор? Трябва да внимавате с такъв компетентен по трудово-правните въпроси шеф, защото е твърде вероятно да се окаже, че не е чувал и що е това работна заплата...

След като обявата е стояла няколко дни в даден сайт и по нея са кандидатствали подобаващ брой хора, идва ред на интервюто. Обикновено в него фигурират някои почти задължителни въпроси, повечето от които рядко имат правилен отговор:

- Защо напуснахте предишната си работа? Много интересно какъв отговор очаква потенциалният работодател? Нима може да кажете: „Предишният ми шеф беше перфектен, работата бе прекрасна, а заплащането - отлично, но един слънчев ден просто ме стегна шапката и реших да си хвана пътя...”.
 

- На колко сте години? Този въпрос работодателят често задава точно, когато е вперил поглед в годината ви на раждане в автобиографията ви...
 

- Какво знаете за фирмата? Чудно питане, особено ако иде реч за квартално гаражче, превърнато в магазин за плодове и зеленчуци...
 

-  Какво Ви накара да кандидатствате по обявата? Явно българският работодател никога, ама никога не е бил в позицията на търсещ работа. За него не е понятно, как човек, който е безработен просто вижда подходяща за него обява и кандидатства по нея. Вероятно господин работодателят очаква да чуе нещо от рода: „Цял живот съм чакал обява като тази и винаги съм мечтал да работя във Вашата фирма!”.
 

- Родителите/партньорът ви какво работят/работи? Кой кандидатства за обявената длъжност в крайна сметка? Вие или родителите/партньорът ви?
 

- Какво заплащане очаквате? Поредният прекрасен въпрос. Сигурно ако кажете сума, над определената от фирмата, веднага ще ви я отпуснат...                                                                              ​
Всяка прилика с действителни лица и събития никак не е случайна!




Ивелина Желязкова,  Lentata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар