Есен

Есен

26 юни 2016 г.

Заслужаваш да бъдеш лъган!

Подтикнати от желанието да бъдем оценени, обичани, уважавани и да не спим сами, сме готови да излъжем себе си...
 
Няма човек, който да не се е оплаквал, че го лъжат и мамят. 

Всички ние в някой момент от красивите ни съществувания ставаме жертви или поне се изживяваме като такива. Спрете да мрънкате и ревете, вие си го заслужавате. Желанието да не послушаш сърцето си, а да следваш обществените модели, те води именно дотам – да те лъжат. 

Сега ще ви разкажа няколко истории, едната от които е моята.
 

Преди доста години имах сериозна и дълга връзка. През цялото време той ме лъжеше и изневеряваше, макар да нямах доказателства тогава, а да го научих по-късно. Аз се тръшках, ревях, бях жертва в собствените си очи, а приятелките около мен само вдигаха безпомощно рамене и не отронваха и дума. 

Сега разбирам, че сама съм си заслужила лъжата. Пренебрегвах всички сигнали на сърцето си, сънищата и интуицията, и се самоубеждавах, че той е специалният човек. Само дето сърцето казваше друго, а аз така и не го обикнах. Накрая осъзнах, че си бях създала една лъжа, в която активно живеех сама. Вярвах, че той е реалният образ на желания от мен мъж и си изкривявах сума ти ситуации, за да си докажа, че това е така. 

Накрая се отказах и застанах лице в лице с чувствата си – бях ги деформирала до неузнаваемост. Сама лъжех себе си и не исках да видя очевидното – че той не е мъжът за мен. Плаках и страдах, защото бях излъгала сама себе си. А той – ами той винаги си е бил такъв, просто аз му приписах качества, които никога не е притежавал.

Моя позната има връзка от една година. С нея се запознахме на едно обучение и тя ми разказа от части любовната си история. Добър слушател съм и винаги усещам нотките в гласа на хората. В нейния нямаше любов, докато говореше за приятеля си. Без да се замисля й изстрелях, че той не е човекът за нея. Просто интуицията ми взе връх и не можах да овладея езика си. Казах го, а по-късно осъзнах, че не трябваше. На следващия ден познатата ми ме нападна доста ядно. Обвини ме, че съм негативно настроена и едва ли не завиждам на любовта й.
 

- Добре, - казах й, - закълни се, че го обичаш.

В отговор тя избухна в сълзи и не каза нищо. Това само затвърди интуицията ми. Въпреки всичко, тя продължава да ми казва, че той е добър човек и я приема с недостатъците й. Ами то тогава аз мога да съм във връзка с всичките ми приятели момчета! Разбираме се чудесно, помагаме си, но това не е любовта между мъжа и жената. 


И да се завърна на гадната негативно определяна страна от характера си – само след няколко месеца това момиче ще плаче с горчиви сълзи, а всички ще цъкат с език в стил „горкото момиче”. На мен обаче няма да ми стане жал, защото тя вижда и чувства отговора, но се натиска да стои, лъже сама себе си.
 

И така, ние се лъжем сами до безкрай. После прехвърляме вината на другите и казваме: той беше. Подтикнати от желанието да бъдем оценени, обичани, уважавани и да не спим сами, сме готови да излъжем себе си. После плащаме една висока цена с лихвите. Заслужаваме да ни лъжат, нали?
 

Тоз, който сам себе си лъже, влиза доброволно в капана на душевните терзания!



Elen Dejavu

Няма коментари:

Публикуване на коментар