Зима

Зима
Пролет

14 февруари 2017 г.

200 000 месечна заплата на доверие

Заплата от 200 000 на месец. Прочетох заглавието два пъти.
 
Поогледах сайта, на който беше качена новината.

Видях, че Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов съобщил умопомрачителната новина за месечната заплата на главен изпълнителен директор на пенсионно-осигурителна компания „Доверие“ и че не е съгласен това да става с парите за пенсии.

Има ли човек да е съгласен, чудя се и този резултат от трудовите усилия на някакъв чутовен мениджър да е на база постъпилите във фонда, за да бъде по Илф и Петров всичко със звучното име „Доверие“?

Тази слисваща информация била изнесена на семинар, посветен на  „(Не)адекватните пенсии: защо две пенсии могат да се окажат по-малко от една?“, в която се включили още бившият управител на НОИ Христина Митрева, президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, икономистът проф. Боян Дуранкев.

Ама било сбъркано мястото на десетичната запетая (въпреки че аз запетаи не видях в информацията), нормални били тези пари и на място, и други подобни невменяеми мнения доживях да прочета на стената си във Фейсбук  от либертариански капацитети икономисти...

И да ме прощават за некомпетентността финансистите ама не ми го побира пролетарския мозък това явление!

Аз това с трите стълба на държавното-обществено осигуряване никога не съм го разбирала. Все на прекършени стъбла и на окълцани корени ми намирисва работата.

Капиталовият стълб бил почти с нулев ръст. Така станало по-изгодно да си си вложил парите само в държавния стълб. Преди било обратно. Изразили опасения докладчиците, че това можело да съсипе системата. Вторият абсурд, който води до онази цифра е, че заплатите на босовете на фондовете не са обвързани с резултатите от инвестициите, а са от удръжки на „такса управление“.

Т.е. тези велики професионалисти - мениджъри си прибират заплатите, просто защото си вложил пари във фонда им, а не защото са си дали труда да придобият печалба.

Логичното решение, казват експертите е доходите на мениждърите да са процент от печалбата. И ако няма печалба, както в момента, няма заплата. Така повелява пазарната икономика и логиката на капитала.

Това, което се опитваме да осмислим и обясним е какво точно е това явление на фона на изнемогата и сътресенията в пенсионната система.

И къде го има това чудо?

И що за експерт на експертите трябва да си, за да си така оценен? И  какво да си учил и къде да си добил квалификация и компетентности?

То ще ми възразят апологетите на Айн Ранд, човек сам си определя заплатата, като се побучи на върха на пирамидата и ще са прави по силата на неумолимата пазарна логика, и не, че е лошо, и не завиждаме, само споделяне на челен опит се надяваме да провокираме и някаква макар и крехка логика, ако може отнякъде да покълне, защото иначе лошо.

И за стълбовете, и за стъблата, и за кореновата система на доверието за сега в „Доверие“, утре и в други фондове с безценен персонал.



Соня Момчилова, Lentata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар