Вчера Иван Гарелов разпространи списък с 85 известни личности, които го подкрепят за шеф на БНТ.
Повечето от имената са на дежурните интелектуалци, които или подкрепят съмнителни лица (Мирослав Боршош), или викат царя да си дойде в България и да ни спасява, или се изправят в защита на някой разтерзан тоталитарен монумент. Те дори и да не са били свързани пряко с ДС или БКП по възрастови или други причини, вече са. Избрали са да го правят по свои си причини.
Сред тези 85 имена в подкрепа на Гареловата кандидатура има и такива, които обясняват присъствието си с лични мотиви. Разбираме ги. Всеки има право да обича, да харесва, да подкрепя, да се сприятелява и разприятелява с когото си иска. Човек не може да избира само роднините си.
Може да си избере да подкрепи също така някой от кандидатите за шеф на националната телевизия – Иван Гарелов, Емил Кошлуков, Константин Каменаров, Валерий Тодоров, Сашо Йовков, Стоил Рошкев, Тома Иванов, Теодор Ангелов и Радослав Главчев. Аз лично не бих подкрепила никого от тях, но напълно разбирам приятелите си, които го направиха. Те са известни като десни хора, колкото и това понятие да е загубило първоначалното си значение из пушилката на прехода. Те до голяма степен са повече разграничителни, отколкото съдържателни понятия. Но дори лявото и дясното в България да преливат от съдържание, те не са аргумент сами по себе си за каквото и да било.
Както не е аргумент и позоваването на професори, академици, член-кореспонденти, па били те и най-големите капацитети на планетата. Аргументът би трябвало да съдържа някое и друго доказателство за поддържаната теза. В конкретния случай доказателствата, че Гарелов става за шеф на БНТ и може да промени за добро работата на националната медия, би трябвало да се търсят в предишната му дейност като журналист и началник в тази телевизия. Че има усет към хората, че проявява чисто човешки качества, което е голяма рядкост в тази професия. Иво Беров споменава такива аргументи.
Проблемът обаче е друг. Такъв списък просто няма. Комай никой не се е подписвал собственоръчно в подкрепа на Гарелов. Ето какво ми сподели едно от лицата, влязло в листата за подкрепа:
"Преди около два месеца ми се обади Гарелов. Каза ми, че мислел да се кандидатира за шеф на БНТ, попита дали да се кандидатира и дали ще го подкрепя. Отговорих му доста уклончиво, че, да, защо да не се кандидатира. Но ако го направи, ще поговорим допълнително. Не съм казвала да ме слагат в някакви списъци и т.н. Бях много изненадана, когато видях името си в списъка."
Арабистът проф. Владимир Чуков се разграничи от списъка. Ето какво написа той във Фейсбук:
„Виждам, че съм включен в списъка на хората, които подкрепят един от кандидатите за генерален директор на БНТ. Очевидно човекът, който го е правил, не знае, че съм част от академичната общност повече от 30 години, а още по-малко, че съм професор, повече от 10 години. Освен това не членувам в НПО-то, към което съм причислен във въпросния списък, повече от 15 години. Това силно ме натъжава, тъй като, в някаква степен, игнорира моята професионална кариера.
Без да отричам експертните качества на един или на друг кандидат (познавам някои от тях и мисля, че има няколко доказали се професионалисти), не считам, че аз трябва да влияя върху избора на ръководител на такава авторитетна институция, каквато е БНТ. Нека да спечели най-достойният.“
Ако някой е подписвал въпросния документ, да посочи къде е публикувана формата, та и други хора, които харесват Гарелов, да имат своя шанс на подкрепа.
Иво Беров, който предизвика най-бурните реакции сред десния сегмент на обществото, също ми каза, че не е подписвал списък, но подкрепя кандидатурата на Гарелов. Във Фейсбук той написа:
„Първо си мислех да напиша, че съм длъжен да дам обяснения само на онези така наречени политически приятели, така наречени съмишленици и така наречени съратници, които през последните много трудни, изключително трудни за мен години ме подкрепиха. На всички, които се сетиха за мен, които ме попитаха как съм, какво правя, как преживявам, могат ли да ми помогнат с нещо и разни такива съвсем човешки неща.
И сега изненада (всъщност каква изненада, нищо чак толкова изненадващо).
Никой. Никой от тези, които подкрепях и защитавах дълги години и на които помогнах да се набутат в парламента и на най-различни постове и благи местенца, не се сетиха за мен. Забравиха ме тутакси.
Така наречените журналистически приятели от разни медии и телевизори се правеха, че не ме познават. Опасяваха се, че може да им поискам да ми помогнат да си намеря някъде работа и по този начин да ги изложа на опасност – нали съм известен като костовист.
Поне да бяха пуснали един есемес с честит рожден, имен ден, или нещо подобно.
Не пуснаха обаче. Вече не им бях нужен. Нямаха вече полза от мен. Като се почне от Костов, Радан, Москов, та се свърши с когото се сетите от съзвездието демократи – не им бях нужен, вече за тях не представлявах нищо. Гарелов се сещаше за мен. Поне ме канеше от време на време по разни негови празници. За разлика от съмишлениците, съратниците и политическите уж приятели.
Затова си мислех да напиша на политическите и журналистическите си уж приятели и съмишленици – „не ви дължа никакви обяснения – вървете на майната си“. И го пиша.
Дължа обяснения може би на обикновените, неизкушени в политическата корист, човешката неблагодарност и махленското сметкаджийство хора.
На тях обяснявам: „Да, подкрепям Гарелов”. Още веднъж: „Да, подкрепям го”.
Първо – от съвсем човешка гледна точка. Някога /91-ва година май беше/, когато работех като общ работник, защото Държавна сигурност ми забраняваше да работя друго, той оцени способностите ми и ми даде възможност за изява в Българската национална телевизия. Изява, с която помогнах на демократите и СДС (онова, старото, истинското) да изскубнат България от тоталитаризма. Като дойдоха социалистите на власт, веднага ме уволниха, още същата седмица, лично Гранитски ме уволни. Не се оплаквах тогава, и сега не се оплаквам, от тия хора друго не съм очаквал. Друго съм очаквал от онези политически приятели, съратници и колеги, които започнаха да ме отбягват. Защото си пазеха (и си пазят) службите, защото се страхуваха (и се страхуват), че ще ги изложа на опасност като костовист, защото вече нямаха полза от мен (нали спря вестник „Седем“).
Второ – по времето на най-големите, същинските политически противопоставяния Гарелов не започна да се врътка ту към тия, ту към ония, като повечето мастити уж журналисти, запази достойнството си, не изгуби лицето си (единственият, който се извини за едни свои репортажи от тошово време).
Да, по-късно се оказа, че и той е ченге. Да, изказваше спорни и неприемливи за мен мнения. (Че то и Костов имаше мнения, с които не бях съгласен.)
Ако бях отказал подкрепа на Гарелов, щях да заприличам на онези користни, неблагодарни, самовлюбени и в края на краищата провалени политици, които увлечени във властовите си пориви мачкат хората около себе си. Не искам да приличам на тях. Толкоз засега. И не ме плашете с разприятеляване, хич не ми пука. И не ми дръжте нравствени поучения, защото ще ме ядосате.
Подкрепям Гарелов безкористно, защото няма да бъде избран за шеф на БНТ – ще бъде избран човек на Борисов, знае се.“
Свои мнения във Фейсбук споделиха още:
Музикантът и общински съветник Венци Мицов:
„Нямам никакво отношение към подписките в подкрепа на ралични кандидати за шефове на БНТ.
Учудва ме за пореден път склонността към другарски съд – кой в какъв списък се бил подписал.
И имам едно предложение – като не ви кефи ситуацията, има изход – вместо да сочите с пръст в различни посоки, пишете концепция и кандидатствате за телевизионни директори.
Да, най – вероятно няма да стане, да, най – вероятно мнозина ще ви се смеят, но поне ще кажете онова, което имате да кажете относно идеите си за БНТ?
Апропо – показалеца на дясната ръка, насочен напред не пречи никому…
Демокрация е…
Макар че вашите показалци казват друго, ама кой съм аз, че да оспорвам това изконно право на „гражданското“ общество…
Скулпторът Велислав Минеков:
„Преди време видях дълга, унизителна опашка подредена за презряно почитание пред бившия партиен председател на т.н. НДСВ и бивш цар захвърлил короната и продал медалите на дядо си. Там бяха мои приятели.
Прочитам списък от интелектуалци в подкрепа за конкурс на бъдещ държавен чиновник. Не толкова лицето, списъкът е разтрисащ от имена в конвулсивно противоречие и цинично съвършенство в нашето декларирано разделение. Там бяха мои приятели.
Виждам в кръчмата на моята, нашата Академия, как един простак и мултак забавлява моите верни колеги.
Там бяха мои приятели.
ВМ“
И пак призоваваме тези, които наистина са се подписвали официално в подкрепа на Гарелов, да кажат как точно са го направили, за да отпаднат всякакви съмнения, че „списъкът на Гарелов“ не е чисто и просто една лека манипулация на хората извън дежурните интелектуалци, които вероятно се призовават колективно. Или става дума за доста рискована пиар акция.
А какво ще реши медийният регулатор, е тема, диктувана от парламента.
Рени Нешкова, Transmedia.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар