24 юли 2000 г. беше голям ден. Тогава започна всичко. Или завърши... зависи от коя страна на барикадата Мадрид - Барселона сте.
На този ден Луиш Фиго бе представен като нов играч на Реал. И започна ерата на един отбор, който нарекоха Галактически. Неговото влияние върху историята на футбола е огромно, не само с мегазвездите, препускащи по терена в бялата фланелка.
Английското списание FourFourTwo отиде в четири точки на планетата и намери карето мегазвезди, върху което стъпваше понятието Галактикос. А Sportinglife.bg прецени, че няма право да ви лиши от това четиво.
Сребристата кола спира, а от нея излиза Зинедин Зидан. Едър, изправен, той върви уверено към нас и сяда в канапето насреща, премятайки връхната си дреха през облегалката. Пред него на масата е изданието на FourFourTwo от април 2003 г. Усмихва се. "Как лети времето, а?". След което добавя: "Днес имам доста по-малко коса".
Снимката на корицата е от тренировъчната база на Реал тогава. Днес на нейно място има четири небостъргача, след като клубът я продаде на общината на Мадрид. Имената на тези кули? Зидан. Фиго. Роналдо. Бекъм.
Днес отборът тренира на пет минути от мястото, където се срещаме с френската легенда. Базата е "Валдебебас", недалеч от летище "Барахас". Той идва оттам. Спокоен и усмихнат. Успял човек, вече и като треньор.
"Бях късметлия да играя с тези хора - минава към темата. - Зрелищни играчи, страхотни приятели. Изживяхме заедно нещо много специално в най-големия клуб на планетата."
Къде са днес героите от Галактикос?
Всичко започва с избирането на Флорентино Перес за президент и неговата прословута реплика: "Най-добрите играчи в света трябва да играят в Реал Мадрид". Пет години по-късно Фернандо Йеро ще каже: "В света днес има 10 изключителни футболисти и пет от тях играят при нас."
Трима от четиримата още живеят в Мадрид, макар в случая с Роберто Карлуш това да е сложно установимо. Той е навсякъде, лети от Бразилия до Гърция, после до Русия... Зидан и Фиго обаче са в Мадрид в 9-10 месеца от годината.
"Беше невероятно време", клати глава Роналдо, вторият от карето, седнал удобно пред огромна чаша кафе в лондонски хотел. Гледа същата корица от 2003-а.
"Изкарахме си супер", смее се вечно лъчезарният Карлуш.
"Когато гледам снимките се сещам за атмосферата в онзи отбор - добавя Фиго, четвъртият от фундамента на Галактикос. Или първият - както пожелаете. - Имахме всичко. Талант, приятелство, много успехи. Вижте ни на снимките от тази корица - всички се смеем, забавляваме се."
Фиго и Зидан често се срещат в Мадрид, правят семейни вечери, съпругите им са добри приятелки. Ходят на фитнес заедно, въпреки че при споменаването за това, реакцията им е различна. Луиш се усмихва лукаво, а Зизу разкрива при срещата с него защо - "аз напоследък рядко намирам време и той ме подиграва за това".
Роберто Карлуш описва Роналдо като "мой брат". Четиримата се срещат с хората от списанието в различни точки на света и в различен момент, отделно. Но говорят един за друг и за онзи състав, като че са заедно и в момента.
"Зизу и аз правим нашия благотворителен мач всяка година - казва Роналдо. - Всеки път съм посрещнат в Реал, сякаш още играя там. Клубът ни обича, хората ни обичат. И аз живея още с мечтата, която имахме в онзи отбор."
Раул, Роберто Карлуш, Йеро - те вече бяха там, когато започна изграждането на Галактиката. Повратният момент е през 1998 г., когато Реал бие на финала в Шампионската лига Ювентус и след 32 години пак вдига трофея.
"Бяхме аутсайдери - спомня си Роберто. - Имаше усещането за невероятно облекчение в Мадрид след тази купа. Всичко се промени."
Две години по-късно в Париж тя отново е в ръцете на Йеро и Реал. И същото лято Флорентино решава, че това трябва да стане норма, а не изключение.
Всяко лято идва по една световна суперзвезда. Един вече отличен отбор става изключителен, а съставът му е като на Фентъзи игра - само звезди, не можеш да ги видиш в един отбор в реалния живот, нали..? Е, можеш. Перес го направи.
Той беше като някой измамник, който ползва чийтове на компютърна игра, примерно като Championship Manager, и обира най-елитните играчи.
Такъв монопол на трансферния пазар никога не е имало и няма да има. Всеки искаше да играе за Мадрид, но само най-добрите получаваха този шанс. Реал се превърна в световно зрелище от невиждан калибър.
Най-добрата илюстрация за това дойде през 2002 г., когато на стогодишнината на клуба бе организиран мач между Реал и Световен тим на звезди.
Когато чуете такъв анонс, къде очаквате да видите по-отбрана компания? В отбора на гостите, нали? Е, в онази вечер на "Сантяго Бернабеу", съставът на звездите от света игра в бяло.
Те ходеха при папата, гледаха от билбордове на Пето авеню, представяха ги на стадиони в Щатите, а Меджик Джонсън ходеше на техните мачове в Мадрид.
Първият мегапродукт в историята на футбола се роди. Всеки ден на тенировъчната база имаше поне по 1000 фенове, които чакаха за автографи. Лудница.
"Бяхме като Бийтълс. Невероятно - клати глава Фиго. - Всичко бе раздухано до безумие, беше някаква мода, някаква глобална лудост. Стигна се дотам, че трудно можехме да излезем някъде из Мадрид."
Вечерите за забавление и разпускане се оказват домашни. "Събирахме се у някого от отбора - разкрива Карлуш. - Всички имахме нещо като малки дискотеки в къщите си, за по двайсетина човека, колкото да съберем отбора. Невъзможно беше да идем в клуб, папараците дебнеха навсякъде. Дали имаше жени на тези партита? Можете да се обзаложите, ние повечето още бяхме ергени!".
На терена също е купон. "Беше невероятен кеф да излизаш на терена с тези съотборници около теб - казва Зизу. - Не се притеснявахме от съперника. Нека ни вкарат гол, два... Ние не можехме да загубим и тогава, защото щяхме да вкараме пет."
"Бяхме като хлапета, правехме каквото поискаме на терена", спомня си Роберто. И добавя: "Аз бях защитник, далеч от класата на момчетата в атака и полузащита."
Което стига по-късно до Фиго при срещата с него. "Нищо такова, Роберто беше навсякъде! Изключителен!". Португалецът се смее искрено, докато разказва как Карлуш стреля топката на тренировка с такава сила, че едва не я спуква. "Стив Макманамън казваше за него, че е "деформиран", "повреден". Никой не можел да има такива прасци и бедра."
Единствен от четиримата, който не казва, че Зидан е бил най-добрият в тази звездна компания, е самият Зизу. "Той беше най-добрият. Абсолютният номер едно", без да се замисля говори Роналдо.
"Роналдо имаше най-голям талант. На него не му се налагаше да тренира, по дяволите!", смее се французинът.
Фиго потвърждава. "Роналдо пропускаше тренировки, а понякога деликатно опитвахме да му кажем да тича малко повече в мачовете. Но той беше толкова готин човек и такъв изумителен футболист, че това не е било проблем."
Роберто се хили и разказва истинска случка. "Флорентино се беше ядосал след един мач и каза на Рони - можеш да се движиш повече, един-два пъти не догони топки, които и аз щях да стигна. Роналдо му отвърна: "Президенте, ти ми плащаш да вкарвам голове, не да тичам." Мълчание..."
Няма човек, който да не харесва Роналдо. Обикновен, истински, без никакво чувство за превъзходство, въпреки че - и това всички казват без колебание - е докоснат от Бог с нечуван талант.
А и е шегаджията на отбора. Случката, която разказва, го потвърждава. "Моят партньор на голф беше Макманамън. След титлата през 2003-а той организира партито на отбора, което прераства в нощ на танци, песни, пиене и ядене до зори. В 9 часа сутринта трябваше да сме при кмета на Мадрид за официална церемония. Познайте кои двама играчи не успяха да стигнат...?". Мака и Рони. Те празнуват още.
Балансьор на отбора е Висенте дел Боске, треньорът. "Намираше решенията, не се набиваше на очи и никога не е опитвал да диктува положението като някакъв владетел - казва Роналдо. - Знаеше към кого как да подходи. Зидан знае най-добре..."
"Дел Боске говореше малко - поема топката Зизу. - Но идваше и ти казваше това, което искаш да чуеш. Аз пристигнах в Мадрид като номер 10. Той ми каза - и тук ще си такъв, но различен номер 10. Ще играеш вляво, когато получиш топката, влизаш към естествената си позиция. Но без топка си вляво. Не разбрах първоначално, но после всичко ми стана ясно. Това бе за баланс на отбора, вдясно същото правеше Фиго. Перфектен ход!".
"Дел Боске беше чудесен треньор, харесвахме го - казва Фиго. - Той беше човек на здравия разум. Искаше работа, по-малко приказки и едновременно с това ни оставяше да се забавляваме. Фантастичен, научих ужасно много за играта от него."
"Раул и Йеро бяха лидерите ни - тренираха най-много, бяха пример във всичко - казва Зизу за капитаните на онзи Реал. - Роберто Карлуш не слушаше никого другиго освен Йеро и Дел Боске. Когато отидох на първата си тренировка в Мадрид, Фернандо се приближи и ми каза: Добре дошъл. Ако имаш нужда от нещо, ето номерът ми... Капитан и лидер."
И тук идва ролята на "невъзпятия галактико" - Клод Макелеле. "Казваха, че дори най-бързото Ферари не може да се движи без гуми - смее се Фиго. - Ние играехме само нацелени в атака, всички тичахме напред към гола. Единственият, който знаеше да тича и назад, беше Клод."
Но португалският ас знае кой е най-важният играч в онзи състав. Връщаме се към темата - най-добрият Галактико?
"Зидан правеше този отбор да функционира. Оставете другото, балансът и тактиката. Зизу беше това, което ни правеше друга класа", казва Фиго.
"Мислех си, че това няма да проработи - признава френската легенда. - Аз, Фиго, а после и Роналдо... Как ще стане, как ще играем заедно. Но всъщност, няма как да има твърде много добри играчи. Класата си е класа, отборът вървеше идеално. "
Факторът Бекъм също е важен. Неговото пристигане пренася истерията и папараците изцяло върху англичанина.
"Искам да благодаря на Дейвид - смее се Зизу. - Той отне цялото напрежение от мен и Фиго. Неговото идване бе изумителен момент. Охрана, медии, камери - навсякъде. Клубът организира кола като неговата да тръгва преди него от базата, за да заблуждава папараците. Страхотно шоу!".
"Докато не влезеш в клуба Реал Мадрид, не разбираш колко е мащабно и важно всичко там - продължава темата Роналдо. - Ние всички бяхме световни звезди, следени под лупа. Но при Дейвид нещата излизаха от контрол. Той го приемаше и се справяше с това по невероятен начин, изключителен професионалист."
Галактикос спечели всичко. Шампионски титли на Испания, както и в Европа, с прочутия гол на Зидан в Глазгоу срещу Леверкузен.
А кой е най-ужасният момент?
"Депортиво. Без съмнение.", не се колебае Фиго и клати глава.
На стогодишнината на Реал финалът за Купата на краля е на "Сантяго Бернабеу", където Мадрид просто трябва да бие Ла Коруня и да си вземе трофея. Формалност.
"Всичко бе като идеална сцена за нашата победа - спомня си Зизу. - Но това бе една ужасна нощ. Биха ни с 2:1, а 20 000 техни фенове ни пяха "Честит рожден ден". Никога не съм се чувствал по унизен."
"Играх контузен онази вечер, беше финал - казва Фиго. - Знаех, че глезенът ми е много зле, но трябваше да играя. Цяла година след това травмата не отшумяваше, но ужасното бе, че загубихме."
След 2003-а Мадрид три години не печели трофей. Ужасно дълго време. През 2005-а Барселона, вдъхновен от Роналдиньо и младият Меси, бие с 3:0 на "Бернабеу".
"Това беше, усещахме го. Знаехме си, че нашият край идва. Но пък какви времена бяха...", казва Зидан.
Бяха, наистина. Отбор, който остави невероятна диря в паметта на футбола, независимо кой е вашият любим клуб.
Галактикос може и да не беше идеален проект спортно-технически, с политиката на "Зидани и Павони" - гении и световни звезди до евтини продукти на собствената школа с лимитирани възможности.
Но бе зрелище. Оценяваме, че имахме възможност да го видим.
Те също.
С гордост и днес четиримата казват: "Ние бяхме Галактикос. Най-хубавото време в живота ни."
Няма коментари:
Публикуване на коментар