Повече от половината население на страната участва с различна честота в хазартни игри, става ясно от представително социологическо проучване на „Галъп Интернешънъл“.
Вероятно в масовия случай това са хора, които играят тото или лотария, които обикновено се окачествяват като „мек“ хазарт, основно защото е трудно да се загуби голяма сума пари наведнъж. Напоследък обаче традиционните „меки“ игри все повече започват да добиват характеристиките на „твърдия“ хазарт.
Например, при тотото обикновено се залагат дребни суми, след което трябва да изчакате няколко дни, за да разберете дали печелите. Държавната лотария също беше устроена на този принцип за изчакване или забавяне на процеса, което намалява риска от пристрастяване за участника. Такова беше и положението със спортните залагания, преди новите комуникационни технологии да насърчат залагането в реално време. Моментните лотарийни игри също носят част от характеристиките на твърдия хазарт, поради възможността да „изтъркваш“ билет след билет, докато закусваш или пиеш кафе.
Фактът, че рекламата на тези игри е особено агресивна и че е по-лесно да си намериш лотариен билет, отколкото хляб, не помага за ограничаването на бума на този сектор. Лотарията е буквално навсякъде – в супермаркета, на уличния павилион, в кварталното кафене, в пощата, на мястото, на което се плащат битови сметки…
А защо изобщо бихме ограничили този бизнес? Все пак хората могат сами да преценят как да си харчат парите, нали така?
„Патологичното разстройство свързано с хазарт се характеризира с неконтролирани залагания, извън всякаква граница на социално-приемливата или за забавление активност, така че има сериозни последици за личността и за живота на залагащия. Хората, които страдат от хазартна зависимост може да загубят всичките си спестявания, може да се въвлекат в престъпления (кражби, подправяне на чекове, злоупотреби свързани с пари), за да си набавят нужните суми пари за техния „навик”. Много значими взаимоотношения и работата могат да бъдат загубени от пристрастените към хазарта.“
Това е цитат от страницата на Министерството на здравеопазването, където добре знаят, че „много често зависимият не може да контролира своето поведение“, затова препращат за специализирана помощ към Националния център по наркомании, който се занимава и алкохолните и хазартни зависимости.
Данните от проучването на „Галъп Интернешънъл“ показват, че едва 43% от българите не участват в никаква форма на игри със залагания. Това естествено не означава, че останалите са развили зависимост. 33% казват, че играят много рядко, но все пак харчат средно по 9 лв. на месец за такива игри, което е еквивалент на ежеседмично пускане на тото. Следващата група, която заявява, че играе от време на време (19% или над милион души) на свой ред съобщава за разход от средно 21 лв. на месец, което е приблизително колкото средния разход на лице от домакинство за плодове например.
Групата на хората, които редовно участват в хазартни игри, е само 5%, което се равнява на около 300 хиляди души. Тук трябва да добавим още няколко уточнения, които също са добре известни на МЗ. Първо, „отричането е много характерно за зависимия към хазарт“, така че част от лицата няма да заявят, че редовно плащат за такива игри дори при телефонно интервю, какъвто е случаят, просто понеже те не са готови да признаят зависимост дори пред себе си.
Второ, „хазартната зависимост се развива бавно във времето“, така че рискът броят на редовните участници да се увеличава е голям, заради широкото обществено разпространение на „мекия“ хазарт. Не на последно място, в повечето европейски страни проблемното залагане засяга до 3% от населението, а в тези с по-строги регулации – под 1%.
Макар огромното мнозинство да осъзнават, че не е лесно да се спечели от лотарии или други хазартни игри, все пак е обезпокоително, че 10% не могат да преценят, а 9% смятат, че е лесно да се спечели. Естествено, математиката не е на тяхна страна.
Да вземем един произволен лотариен билет на стойност 2 лв. На него пише, че има 1.351 милиона билета, които носят повече от себестойността му (изключваме от сметката тези, които „печелят“ същата сума, каквато е била похарчена). Общият брой на билетите е малко под 10 милиона. Това означава, че шансът да спечелите над 2 лв. е 1 към 7.4. Шансът да спечелите над 5 хил. лв. е 1 към 370367. Малко по-вероятно е Земята да бъде ударена от опасно голям астероид преди следващата пролет. Ако обичате експериментите, излезте и попитайте трима произволни хора на улицата, на коя дата са родени – почти три пъти по-вероятно те да са родени на една и съща дата, отколкото вие да спечелите добри пари от билета в горния пример.
По-лошото е, че разпространението на тези игри усложнява положението с материалните лишения в страната, защото те засягат непропорционално по-бедните хора, които лесно могат да похарчат значителна част от средствата си. В последните години целият хазартен сектор бележи внушителен възход под благосклонния поглед на държавата. Сега обаче вицепремиерът Валери Симеонов, както и партии от извънпарламентарната опозиция се обявиха за ограничаване на рекламата на хазартните игри.
Проучването на „Галъп Интернешънъл“ показва, че такива политики имат подкрепата на мнозинството българи – 55% са за ограничаване на рекламата, а към тях можем да добавим и 14-те процента, които са за забрана на този тип игри.
Остава само правителството да си свърши работата.
Ивайло Атанасов, Baricada.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар