Хлъзгава ни е културата, а не пътят

Трябва да се съобразяваме с родната ни действителност, а не с тази, която ни е фиксидея. Нея скоро няма да я стигнем...

Културата ни е хлъзгава, а не пътят. Тя е мазна, напасва се и се нагажда според интересите. 

Бием се в гърдите, че сме много читави, но никак не сме. Защото всеки обвинява пътя, когато стане катастрофа. Да, може и трасето да има вина, но не винаги причината за петима загинали се крие там. В повечето случаи ключът от палатката е в уменията, самочувствието и комплексите.

Там е и причината за катастрофите. Защото всеки си мисли, че когато е дал 50 лева за една гума и е обул колата си с евтини имитации, то може да кара както си иска и по което време си иска. Да, ама не. Човек трябва да се съобразява с пътната обстановка. Защото не всяка фирма си върши работата и не винаги пътят е почистен подобаващо. В повечето случаи дори и пясъкът е кът, какво да говорим за химикали или някакви специални смески, които предполагат, че асфалтът няма да стане на пързалка. За това именно трябва просто да сме по-внимателни.

Да не присвяткаме с фаровете и да шофираме достойно. Не внимателно, а достойно. Защото не всеки има по-скъп от нашия автомобил и не всеки има самочувствието на шофьор, което ние имаме. И трябва да се съобразяваме с тези хора, а не да ги притискаме, да им примигваме с фаровете и да се правим на шефове на пътя. Защото именно шефовете отиват първи при баш началника. А той е отворил врати. Петър ни чака на портите всеки път, когато полетим с колата с бясна скорост. Държи ги отворени. От нас зависи дали ще влезем или не. 

А не се изискват кой знае колко умения. Необходимо е просто да спазваме дистанция, а когато фирмата по почистването не си е свършила работа, просто да намалим скоростта, да се движим на няколко секунди разстояние от колата пред нас и да уважаваме човека, който кара по-внимателно от нас. Защото най-вероятно и той бърза за сядане на маса, и той има семейство, което го чака, и той има някого, който го обича и ще страда за него. И именно поради тази причина държи крака си на спирачката, а не на газта. 

Не винаги шосето е виновно, защото все пак както обясняват фирмите по снегопочистването са необходими поне 2 часа, след като спре снеговалежът, за да може пътят да се лъсне добре. Да, всеки ще даде за пример западните ни съседки, но ние не сме на запад и все още не сме дорасли до тяхната пътна и фирмена култура. Не си чистим пътищата и не сме толерантни. Дори в една Сърбия са по-добре от нас в това отношение, а ние се опитваме да се сравняваме с Германия. 

Трябва да се съобразяваме с родната ни действителност, а не с тази, която ни е фиксидея. Нея скоро няма да я стигнем. 

Имаме култура, но тя е по-хлъзгава и от пътищата ни. Влияе се от лошите примери, а на добрите се присмива.

 
Боян Димитров, "Монитор"