На 18 юни главният изпълнителен директор на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев тържествено открива "Пътища за партньорства".
Получава поздравления за двайсегодишнината на банката от икономическия министър Емил Караниколов, който гордо отчита, че ББР е отпуснала 400 млн. лв. кредити за бизнеса през 2018 г.
Превъртаме лентата един ден назад. На 17 юни Стоян Мавродиев подписва договор за кредит с "Роудуей кънстракшън". Не знаем как е протекло това пътищно партньорство, защото не е публично оповестено. А е важно, защото със сумата 148.5 млн. лв. това е рекордно голям заем за ББР, представляващ над 10% от портфейла й, и на теория би трябвало да служи като витрина за успехите на банката.
Може би проблемите са, че фирмата е никому неизвестна и наскоро създадена, формалният й собственик също е никому неизвестен, сумата ще отиде за покупка на актив, който няма как да има такава стойност... A основното й "достойнство" са изобилните връзки с някогашния цар на софийския боклук Румен Гайтански-Вълка.
Дисонансът между тези два дни е стряскащ. От едната си страна ББР се опитва да представи лъскавата си част пред света и най-вече пред институциите, които и осигуряват финансиране, като Европейската комисия. А от другата влиза във все по-зле обезпечени сделки, които и доста рисков хедж-фонд би подминал. Добавянето на Вълка е само най-голямата черешка върху списъка от големите й клиенти, който е като алманах на съмнителните герои на прехода - започващ от Георги Гергов и стигащ до Делян Пеевски.
Дискусията каква трябва да е ролята на ББР е важна. Има икономисти, които виждат в нея смисъл да финансира различни области, където има нужди, но частните банки нямат интерес. Има и такива, които биха я приватизирали на секундата. Но едва ли ще се намери някой да застане зад държавна банка, чиято все по-основна функция е да помага на олигарси да си спасяват рушащите се корпоративни империи.
Или да си правят нови.
Няма коментари:
Публикуване на коментар