Зима

Зима
Пролет

23 юли 2019 г.

Проф. Искра Баева: Никола Вапцаров е един от най-големите поети на България

"Никола Вапцаров е един от най-големите поети на България през 20 век именно със своя нов подход, нов стих, нов начин за представяне на чувствата и един изцяло нов поглед върху развитието на България."

Навършват се 77 години от смъртта на поета Никола Йонков Вапцаров. Той е разстрелян през 1942-ра година от тогавашната власт с обвинение за  подривна дейност.

Никола Вапцаров е световно признат поет, а стихотворенията му са преведени на повече от 70 езика и издадени в над 40 страни.

Фокус: На 23 юли 1942 г. Софийският военен съд осъжда на смърт шестима души за подривна дейност по време на Втората света война. Проф. Баева, кои са тези шест личности?

Искра Баева: Всъщност става дума за Процеса срещу ЦК на БРП, тъй като БКП е нелегална, а БРП е легалното проявление на Комунистическата партия. Разбира се, БРП не е легална, тъй като от 1934 година в България има безпартиен режим, сиреч забранени са всички партии. Процесът е голям. Той е срещу ръководството на Комунистическата партия. Вярно е, че в него са подведени под съдебна отговорност десетки души – около 60. Другите по-известни личности, които са осъдени на смърт по този процес, са ярки фигури от ръководството на БКП като Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов. Докато Вапцаров не е в ръководството на БРП. В годините на прехода, тъй като неговото творчество несъмнено е един от върховете на българската поезия, беше направен опит той да бъде откъснат от комунистическото движение, да се обясни, че въобще не е бил член на БКП и не е бил активист на комунистическото движение. Тези опити бяха чисто политически. Причината той да бъде сред 6-те обвиняеми е дейността му, а тя е свързана с опит да се изгради подривен център, който да действа срещу българското правителство като съюзник на Третия райх. Така изглеждат нещата. Това е процес срещу ръководството на нелегалната Комунистическа партия в България, Вапцаров е бил част от съпротивата, организирана от комунистите.

Фокус: Какви са конкретните обвинения срещу Никола Вапцаров? Как е реагирал той, когато разбира, че ще бъде разстрелян?

Искра Баева: Има много митове в това отношение. Конкретните обвинения са за подривна дейност срещу ръководството на страната и срещу немските войски, които тогава са съюзници на България. Вапцаров прави признание за своята дейност по време на следствието. Процесът трае много кратко – от 6 юли до 23 юли. На 6 юли започва, на 23 юли е обявена смъртната присъда и моментално е изпълнена, още в същия ден. Сравнете този процес с процесите, които сега се водят, за да видите каква е голяма разликата. Той прави признание по време на следствието, от което на процеса се отрича, но в крайна сметна не се отрича от своята дейност. Това е една дейност, която след началото на Германо-съветската война от 22 юни 1941 г. е обявена от комунистите в подкрепа на Съветския съюз. Това е антифашистка или антинацистка дейност и то със средствата на въоръжената борба. Малко преди края на този процес е създаден Отечественият фронт (17 юли) – това е коалицията, опитваща се да обедини всички сили в България, които са срещу избора на правителството на Богдан Филов да подпише Тристранния пакт, ръководен от Третия райх. Как е реагирал на присъдата си? Как реагира човек на смъртна присъда – няма как това да не предизвика шок. Но не бива да забравяме, че едно от най-хубавите и най-цитираните стихотворения на Вапцаров е „Предсмъртно“ и е написано именно след издаването на смъртната присъда. Вапцаров не се е отчаял, не е изпаднал в депресия или в ужас, а е използвал чувствата си, за да продължи своето поетично творчество.

Фокус: С какво свързваме Никола Вапцаров днес?

Искра Баева: Преди всичко с неговата поезия, която е невероятно модернистична, изцяло нова, силно въздействаща, което за неговото време е изглеждало, че не е в течението на тогавашната поетична дейност. Вапцаров не е бил признат като поет приживе, бил е възприеман по-скоро в духа на самоуките, самодейни поети, не е бил възприеман като голям поет. Това ще стане по-късно. И за съжаление бих казала, че това е резултат не на политиката, а на трудния път на всяко новаторско изкуство – признанието в такива случаи рядко идва, докато творецът е жив. Така става и с творчеството на Никола Вапцаров. За мен няма никакво съмнение – това е един от най-големите поети на България през 20 век именно със своя нов подход, нов стих, нов начин за представяне на чувствата и един изцяло нов поглед върху развитието на България.

Дейността, заради която Вапцаров е осъден на смърт, не е нещо ново. Той е роден в революционно семейство и без никакво съмнение – особено в годините на Втората световна война – става част от онази може би отричана сега, но не малка част от българското общество тогава, която се противопоставя на идеята, че България може да реализира своите национални интереси в съюзничество с Третия райх и застава на страната на Съветския съюз в Германо-съветската война след 22 юни 1941 г. Той не е единственият, който плаща с живота си за това.

За съжаление днес оценките на тази дейност са съвсем различни. Водещата тенденция в сегашния политически живот е насочена към подчертаване на патриотичните дейности на тогавашното правителство, но това противоречи на оценките в световната история, защото правителството на Филов е съюзник на Третия райх, а тези, които са се противопоставили срещу него, които са участвали в съпротивата, са били част от европейската антифашистка съпротива.

Вместо по този начин да гледаме, ние всъщност отричаме тяхната дейност. Затова днес Вапцаров се превръща в проблемна фигура заради своята дейност. Това слага петно и върху творчеството му. Тъй като то не може да бъде прескочено, не може да бъде отречено, се правят опити да бъде променена идейната му същност. Аз съм уверена, че този опит за замяна на идеите му ще бъде преодолян с времето. Но той говори за неумението на съвременното българско общество да направи ценностна характеристика на миналото на България.

Фокус: Друг разстрелян е Антон Иванов, противоречива личност ли е бил той? Имало е съмнения, че е предавал свои другари-партизани, има ли нещо вярно в това?

Искра Баева: Аз не мога да ви кажа точно, тъй като в съвременна България има твърде много митове почти за всички ярки дейци, особено за тези, които са се борили и жертвали в името на леви идеи – днес има тенденция те да бъдат отричани и да бъдат окаляни. Никакво съмнение няма, че Антон Иванов е комунистически деец, деец на Коминтерна, че той е участвал в разпускането на Полската комунистическа партия през 1938 г. – което е оставило поляците без такава партия в навечерието на Втората световна война. Въпреки това няма съмнение, че е участвал в антифашистката съпротива, че е дал живота си за тази идея.

Бих добавила още един процес, който не е свързан с този, а е малко по-късно през есента на същата 1942 г. Той е срещу групата на Боевой. Под псевдонима Боевой се крие д-р Александър Пеев. Това е човек също с леви убеждения, бил член на Комунистическата партия, после излязъл от нея, но поставил се доброволно в служба на съветското разузнаване – не за пари и не за да предаде националните интереси, както се интерпретира сега, а в името на защитата им, защото е убеден, че истинският избор на България трябва да бъде против Третия райх. Политическата конюнктура ни кара да оценяваме по най-различен начин едни дейци, които са направили труден избор, в трудно време и са платили най-високата цена за този избор – собствения си живо. А днес ние с лека ръка се опитваме да ги отречем в името на днешната – според мен временна – политическа конюнктура.

Фокус: Помним ли днес тези събития и как ги отбелязваме?


Искра Баева: Страхувам се, че не ги помним много добре. Много ще ми бъде любопитно колко души ще се съберат на Гарнизонното стрелбище, за да почетат саможертвата на Вапцаров – един великолепен поет, който обаче иска поезията му да отговаря на живота му и затова рискува и в крайна сметка загива млад, плаща с живота си за идеите си. Каквато е съдбата и на много други поети революционери. По-скоро не ги помним. По-скоро се водим от конюнктурата, плуваме по течението на личните си интереси и се опитваме да се харесаме на днешния ден, без да мислим за смисъла на нашата епоха.



Интервю на Надежда Иванова, Агенция "Фокус"

Няма коментари:

Публикуване на коментар