Любопитни детайли изникват с развитието на скандала със записите на разговорите на шефа на ВВС ген. Цанко Стойков и президента Румен Радев.
Седмица след като прокуратурата публикува искането за тълкувателно решение на Конституционния съд относно имунитета и възможностите за разследване на президента и информацията за спряното наказателно производство, коментарите от страна на държавното обвинение секнаха. За всички останали случаят обаче продължава да е източник на хипотези, политически декларации, обвинения и благодатно поле за изява на най-различни експерти.
Основната мисъл, която обединява говоренето по темата, за кой ли път е за използването на специални разузнавателни средства. По традиция българинът е твърде чувствителен към възможностите някой да надникне под чаршафите му. По тази причина чуе ли за СРС, той наостря слух, заключва показалеца и средния пръст на лявата ръка, а с дясната е готов да хване тоягата. Това се случва винаги, при всеки скандал, свързан със специални разузнавателни средства.
Не прави изключение и сегашният случай. Обществеността изчете и чу записите и гневно започна да задава въпроси извършено ли е престъпление от страна на прокуратурата с публикуването им. В съзнанието на народа СРС-то е нещо, което е отвъд всякаква класифицирана информация, СРС-то е тайната на тайните. И когато подобна информация се обнародва, започва сериозно четене и слушане, тълкуване и изграждане на хипотези.
В случая със записите на разговорите между ген. Стойков и президента Радев прокуратурата уцели десетката.
В желанието си да разбере дали подобно действие не попада под ударите на закона, превъзбудената общественост изобщо не обърна внимание на няколко факта. Действително са използвани СРС-та, но в минал етап от досъдебното производство. Това е извършено от специализираната дирекция "Технически операции" на ДАНС. Агенцията е изпълнител, а заявител е Следствения отдел на Специализираната прокуратура.
Както сочи Закона за СРС ( чл. 24), след изтичането на срока на прилагане на спецсредствата, се уведомява заявителя, че започва изготвяне на веществено доказателствено средство (ВДС). Информацията, която не се използва за ВДС, в 10-дневен срок се унищожава. А ВДС-то се прави в два екземпляра от органа, който е приложил СРС-то (ДАНС в случая) и заедно с протокол се изпраща на заявителя.
Протоколът съдържа задължително информация за времето и мястото на прилагане на СРС, видовете оперативни способи за прилагането, получените данни за контролираните лица и обекти и текстово възпроизвеждане на съдържанието на ВДС. Вещественото доказателствено средство се съхранява от заявителя до образуване на досъдебно производство. След това ВДС-то се съхранява от съответната съдебна инстанция.
След като са получили ВДС, заявителите от спецпрокуратурата са ги анализирали и са стигнали до заключението, че е много вероятно президентът да е съпричастен към престъпна дейност (укриване на документи за проверката на КПКОНПИ), като установените евентуални действия не са пряко свързани с изпълнението на служебните му задължения.
В тази формулировка е и уловката. В Конституцията се посочва, че президентът не е отговорен за действия, извършени при изпълнение на служебни функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията. Но няма указание какво следва да се прави в случай на действия (укриване на документи), които не са пряко свързани с работата му. И спецпрокуратурата прекратява наказателното производство, а главният прокурор Иван Гешев праща искане до Конституционния съд за тълкуване на казуса.
Тези детайли обаче остават в сянка, докато истерията около СРС-тата се разгаря. Търсеният резултат от "мероприятието" обаче е налице - прокуратурата е чисти ръце, защото е публикувала веществени доказателствени средства, наказателното производство е спряно заради чл. 103 от Конституцията за имунитета на президента. А всичко останало е илюстрация на народната мъдрост "абе ти кажи, че сестра му е к---а, пък после нека доказва, че няма сестра".
Междувременно казусът продължи да се коментира на дълго и широко и не излиза от телевизионните студиа. В едно от тях бившият конституционен съдия, бивш член на ЦИК ,а сега и преподавател по конституционно право във Великотърновския университет проф Пламен Киров не скри възхищението си и обяви, че в случая главният прокурор Гешев е действал като по учебник.
Прави впечатление, че проф. Киров е чест гост в близките до властта медии и особено в последните дни активно изразява там експертната си позиция по казуса с президента Радев. Неговата тежка дума се чу и по време на избора на Иван Гешев за главен прокурор. "Видях едни добри юристи, които 3 часа се чудиха дали да изпълнят закона, или не. Това беше едно добре режисирано шоу, което трябваше в крайна сметка да даде аргументи на президента да сезира Конституционния съд, защото според някои от представителите на ВСС, процедурата не е ясна“, коментира тогава проф. Киров, посочвайки конкретно Лозан Панов и приятелите около него за автори на режисираното шоу.
В крайна сметка това "режисираното шоу" приключи, като президентът отказа да издаде указ за Гешев и върна процедурата във ВСС. А след повторната процедура все пак подписа указ и Иван Гешев вече е главен прокурор. Който не се поколеба и прати искане до Конституционния съд за имунитета на президента.
Самото искане действително е написано като по учебник. Дали сегашният обвинител №1 старателно е залягал над учебниците по конституционно право в МВР-академията, за да стигне до блестящата формулировка в искането си до КС е интересен въпрос. С малка помощ от такива експерти като проф. Пламен Киров обаче всичко е възможно.
Иронията и задълбочените познания в правото на проф. Киров няма как да останат незабелязани. В не толкова далечното минало, през юни 2016 г. заради професионализма си, професорът е предложен за член на Комисията за защита на конкуренцията.
Предложението тогава е на ДПС и е подписано от председателя на ПГ на ДПС Мустафа Карадайъ. Новият състав на Комисията за защита на конкуренцията трябва да включва лица с високи професионални качества, като в същото време да бъдат публични фигури, отличаващи се с независимост, политическа неутралност и последователност в отстояването на обществения интерес, се посочва в мотивите на ДПС.
Въпросът е доколко самото ДПС е последователно в отстояването на обществения интерес. В случая със записите на президента и реакцията на Румен Радев в отговор на действията на прокуратурата, от едната страна на везните е общественото мнение, че обвинението прави каквото си поиска. А от другата е становището на експертите, че обвинението действа като по учебник. Факт е, че ДПС също застана от тази страна. В специална декларация на движението Йордан Цонев сгълча президента Радев за изявлението му, че сваля доверието си от кабинета. Това не е нещо, което ДПС смята, че е удачно за българския държавен глава", обяви Цонев.
Позицията на ДПС по повод изявлението на президента Румен Радев е добър повод да се подсетим, че само след една година се задават президентски и парламентарни избори. Настъпва време на тайни междупартийни совалки и договорки, а защо не и на нови коалиции в името на обществения интерес? Все някой ден ще разберем каква е истината в мълвата за топла връзка между ГЕРБ и ДПС.
Вземат ли се младите, значи действително... няма дим без огън.
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар