Лято

Лято

15 март 2020 г.

Владимир Путин трябва да подмени ръководителите на държавните гиганти

Отстраняването на старата гвардия от върховете на тези компании би могло да помогне на вялата руска икономика

Когато Владимир Путин реши през януари да предприеме действия, насочени към стимулиране на слабия растеж на брутния вътрешен продукт на Русия, той направи това, което правят повечето държавни лидери: уволни няколко политици и пренареди редиците на онези, които, поне на теория, управляват икономиката на страната в размер на 1,6 трлн. долара, пише Хенри Фой за Financial Times.  

Замина си дългогодишният му помощник и фактически заместник Дмитрий Медведев като министър-председател, а финансовият министър загуби функцията си на властен вицепремиер.

Фокусиран върху резултатите бюрократ (Михаил Мишустин - бел. прев.), току-що ремонтирал данъчната система на страната, получи както поста на министър-председател, така и мандат за решителни действия, а двама икономически помощници, разглеждани като по-склонни към по-високи държавни разходи, бяха повишени до ключови роли.

Анализаторите бяха като цяло силно впечатлени от това разместване на персонала и фондовият пазар в страната се повиши, само за да бъде скоро охладен от страховете за въздействието на епидемията от коронавирус.

Министрите и съветниците обаче не са единствените лостове на власт, чрез които Кремъл може да влияе на руската икономиката. Те може би дори не са най-мощните. Разтърсването на комфортната клика от мъже, назначени да управляват най-големите държавни компании, щеше да изпрати по-силен сигнал за намерения.

Чрез държавни фондове и централната банка правителството на Русия контролира четири от петте най-големи компании в страната и още десетки от най-големите работодатели, инвеститори и кредитори. На практика е невъзможно да живеете в Русия и да не сте клиент или длъжник на държавните гиганти, които доминират в ключовите сектори на икономиката. Управлението на тези корпоративни мастодонти е вероятно по-важно от това кой крачи по коридорите на министерствата и често включва по-тясна координация с Кремъл.

И все пак мъжете - тъй като всички те са неизменно мъже - които управляват тези компании и техните колосални баланси, обикновено се радват на мандати като на едва ли не папи. Алексей Милер, главен изпълнителен директор на газовия производител Газпром, най-голямата руска компания по приходи, е на този пост от 19 години. Назначен само година след като Путин пое президентството, 58-годишният мъж е обект на слухове за размествания от години, но опровергава онези, които го отписваха в полза на по-млади съперници.

Игор Сечин е дългогодишен ръководител на Роснефт, най-голямата руска петролна компания и от 2012 г. вторият по големина листнат на борсата производител в света след Saudi Aramco. Аерофлот, националният авиопревозвач, се ръководи от Виталий Савельев от 2009 г.

Двете водещи руски банки, Сбербанк и ВТБ, се управляват от едни и същи мъже в продължение на общо 31 години. Херман Греф вече е в 13-тата си година като ръководител на Сбербанк, докато във ВТБ Андрей Костин е начело от 2002 г.
 

Естествено, всички тези мъже имат едно общо нещо: доверието и подкрепата на Кремъл. Така че, за да бъдат заменени е необходимо не само да загубят това доверие, но и да може да им се намерят заместници от Путин, на които той вярва също толкова.

Все пак, ако Путин сериозно предприема мерки за стимулиране на скромния растеж, по-силен сигнал би бил демонстриран чрез промени в ръководството на някои от тези контролирани от държавата гиганти. Много от тях са регистрирани на борсата, но частните инвеститори мълчаливо приемат безсилието си за осъществяване на стратегическа промяна, тъй като то е компенсирано от дивиденти, извлечени от изгодния пазарен достъп.

Като мажоритарен акционер руското правителство трябва да бъде по-взискателно в преценката си дали данъкоплатците получават достатъчна възвръщаемост.

Тези групи представляват мощни икономически сили. Сбербанк, най-голямата търговска банка в страната, и ВТБ, основен доставчик на корпоративно финансиране, играят огромна роля в разпределението на капитала. Комбинираните капиталови разходи на Роснефт и Газпром миналата година бяха 37 млрд. долара, което се равнява на повече от една седма от държавния бюджет.

Промените в персонала, особено по върховете на компаниите, рядко са от полза просто заради самата промяна, а новата кръв не винаги означава нови стратегии или реално подобрени такива. Окопалите се ръководители често попадат в капаните на консерватизма, летаргията и рутината, успоредно с изграждането на роти от боготворящи ги и лоялни - но иначе безполезни - съветници около тях.

Николай Токарев е главен изпълнителен директор на държавния нефтопроводен монополист Транснефт от 2007 г., запазвайки работата си начело на компанията на стойност 18 млрд. долара въпреки 18-процентовия спад в оценката й от 2016 г. насам и след голям скандал с петролно замърсяване миналата година, който сви руския износ на нефт за Европа.

При пролетното прочистване на кабинета си през януари Путин се въздържа от всякакви промени в традиционните „силови министри“ на отбраната, външните и вътрешните работи, които изпълняват своите роли в продължение на общо 32 години. Нито едно правителствено пренареждане в Русия не би могло да се нарече истинско без да се смени някой от тях.

Подобна оценка би трябвало да важи и за опитите за преработка на икономическия подход в Русия. Пренареждането на министрите е едно, но замяната на тези, които контролират най-големите корпоративни бюджети, ще изпрати далеч по-силно послание, че вече не е приемливо нещата да продължават по старому.



Петър Нейков, Investor.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар