Зима

Зима
Пролет

19 ноември 2020 г.

Самотният вълк и жената, която остана до края

През септември 2019 г. Армен Джигарханян обяви, че се е събрал с втората си съпруга Татяна Власова, която специално се завръща от САЩ, за да се грижи за него



Армен Джигарханян нарича себе си самотен вълк и признава: при него всичко се получава по-добре, когато трябва да преодолява съпротивление. 

Но той винаги е самотен в своите страдания и грешки. Такъв просто е неговият път.

По количеството изиграни роли в театъра и киното, той попада в Книгата на Гинес. Но работата не е в количеството. Малко от руските актьори и режисьори е такъв голям любимец на публиката като Армен Джигарханян.

Той винаги е пределно откровен, когато говори за себе си, за своя живот, за щастието, за любовта, за творчеството и славата.

Армен Борисович Джигарханян е роден на 3 октомври 1935 г. в Ереван, Арменска ССР. Произхожда от стар род тифлиски арменци.

Когато е само на един месец, баща му Борис напуска семейството си и той за първи път го вижда чак като възрастен. Възпитава го неговият втори баща, с когото е в добри отношения. Израства в рускоезична среда, учи в руско училище и получава основни познания за арменската и руската култура с еднакво усърдие. Майка му, Елена Василиевна, е голям почитател на театъра и операта и не пропуска нито една театрална постановка или оперен спектакъл.

Като ученик е очарован от театъра и киното, а след като завършва училище през 1952 г., отива в Москва и се опитва да влезе в ГИТИС, но не успява. Връщайки се в Ереван, получава работа във филмовото студио "Арменфилм" като асистент оператор.

През 1954 г. постъпва в Института за изкуство и театър в Ереван, в курса на режисьора В. Аджемян, ръководител на театър "Г. Сундукян". Но курсът е прекалено голям и Армен се премества в курса на А. Гулакиан, който завършва през 1958 г.

Дебютира през януари 1955 г. в постановката на В. Гусев "Иван Рибаков" на Ереванския руски драматичен театър "К. Станиславски". В трупата на този театър, където актьорът работи повече от десет години, той е поканен като студент втори курс.

През 1967 г. А. Ефрос кани актьора в Московския театър "Ленински комсомол".

През 1969 г. А. Джигарханян започва да играе в театър Маяковски в Москва. На сцената на театъра играе в ролята на Стенли Ковалски в "Трамвай "Желание"", Голямото Па в "Котка върху горещ ламаринен покрив", Сократ в "Разговори със Сократ" от Е. Радзински, генерал Хлудов в "Бяг" от Михаил Булгаков.

През септември 1996 г. напуска театъра, но продължава да играе на редица театрални сцени.

През 1960 г. актьорът дебютира в киното, а известност му носи една от най-добрите негови кинороли - на младия учен-физик Артьом Манвелян от филма "Здравствуй, это я!". Следват нови роли, демонстриращи широкия актьорски диапазон, психологическата достоверност и майсторство при превъплащенията. Своя пробив към международна звезда той прави през 1981 г. в телевизионния филм "Техеран 43", където играе ролята на убиец от 1943 г., който публикува своите спомени през 1980 г. Партнират му френската актриса Клод Жад в ролята на негова любовница и немският актьор Курт Юргенс в качеството на негов адвокат.

Армен Джигарханян има над 250 роли в кино- и телевизионни филми, и мнозина смятат, че е най-сниманият съветски и руски актьор (всъщност най-снимана е актрисата Любов Соколова, изиграла 389 роли в киното).

Джигарханян играе разнопланови роли в филми на най-добрите съветски и руски режисьори, от различни жанрове, в комедийни и приключенски филми, в драми и музикални филми. Много работи в дублажа, озвучава мултипликационни филми. За последните си роли в киното, често епизодични, казва, че е "понижил изискванията" и че "парите са добри".

Бащата на големия актьор Борис Акимович Джигарханян (1910-1972) напуска семейството месец след раждането на сина си и заминава за историческата си родина в град Пятигорск, където предците му държат манифактура. Учи в строителния институт за инженер-конструктор, умира от рак на кръвта.

Майка му Елена Василиевна Джигарханян (1909-2002) е била служител в Министерския съвет на Арменската ССР. След развода се омъжва повторно.

Полусестрата му Марина Борисовна Джигарханян, (родена на 23 февруари 1954 г., в Ереван) е изкуствовед.

Полусестрата му Гаяне Борисовна Джигарханян е балерина, а след завършване на кариерата си, завършва ГИТИС и работи като хореограф в Детския музикален театър.

Първата му жена, с която няма брак, Алла Юриевна Вановская (1920-1966), е актриса в Ереванския руски драматичен театър К. С. Станиславски, заслужил артист на Арменската ССР. Тя страда от хорея, умира в психиатрична болница.

Дъщеря им е Елена Арменовна Джигарханян (1964 - 30 декември 1987 г.) След смъртта на Алла Вановская, Джигарханян взема дъщеря си при себе си. Подобно на майка си, тя също страда от хорея, което е генетично заболяване. Отива си от отравяне с въглероден окис, заспивайки уморена след репетицията на театъра в кола, паркирана в гаража с работещ двигател.

Голямата любов на Джигарханян е Татяна Сергеевна Власова. Втората съпруга на актьора е родена на 5 януари 1943 г.). Актриса е в Ереванския руски драматичен театър К. С. Станиславски. Те се женят през 1967 г. През 1998 г. Джигарханян получава подарък къща в Далас и убеждава жена си да се грижи за нея. Власова заминава за САЩ и започва работа като учител по руски език в Института в Далас. Нямат общи деца. Бракът е разтрогнат през септември 2015 г.

Синът на Власова, Степан А. Джигарханян (роден Степан А. Григорян; роден на 17 януари 1966 г.) е завършил Факултета по журналистика на Московския държавен университет през 1988 г., работи като актьор в театъра с Джигарханян, покер играч, живее в Лас Вегас, баща му е Александър Григорян (1936-2017), художествен ръководител на Руския драматичен театър "Станиславски Ереван"; но баща и син не поддържат връзка.

Третата съпруга на Джигарханян (от 25 февруари 2016 г. до 27 ноември 2017 г.) - Виталина Викторовна Цимбалюк-Романовская (родена на 8 декември 1978 г., Киев) е наполовина украинка, наполовина еврейка, пианистка, завършва Националната музикална академия П. И. Чайковски. От 2008 г. тя започва работа в Московския драматичен театър под ръководството на Армен Джигарханян, а от 18 юни 2015 г. до октомври 2017 г. е директор на театъра.

На 16 октомври 2017 г. в ексклузивно интервю от Московска градска болница No57 Армен Джигарханян в предаването на Андрей Малахов на живо заявява, че "в живота му не са се случили много добри неща", Цимбалюк-Романовская "му нанесла много несправедлива болка", че не е готов да й прости и не иска да я вижда, защото "тя се държеше гнусно, тя е крадец, а не човек ". Виталина от своя страна подава молба за развод и оставка като театрален директор.

Скандалният развод на съпрузите привлича общественото внимание към театъра. На 8 ноември 2017 г. вестник "Комсомолская правда" публикува първите резултати от финансовия одит на театъра, за който източник от органите на реда разказа на изданието, че "по време на управлението на Виталина в чужбина са изтеглени около 80 милиона рубли в офшорки".

На 9 ноември 2017 г. Цимбалюк-Романовская, криейки се в Тбилиси, в интервю за Андрей Малахов казва, че няма нищо общо с кражбите. На 27 октомври 2017 г. започва дело за развод между нея и Джигарханян, което завършва на 27 ноември 2017 г.

На 5 март 2016 г., с диагноза захарен диабет, той е хоспитализиран в Изследователския институт на Н. В. Склифосовски със съмнение за инфаркт на миокарда.

На 17 януари 2018 г. той постъпва в клиниката "Пирогов" в Москва. По предварителни данни Джигарханян е имал сърдечни проблеми. Освен това му е бил с хипертонична криза, имало съмнение съмнение за невралгия и вирусна инфекция.

На 26 април 2018 г. той е закаран в болница с инфаркт и изпада в кома, но по-късно излиза от нея.

През септември 2019 г. Армен Джигарханян обявява, че се е събрал с втората си съпруга Татяна Власова, която специално се завръща от САЩ, за да се грижи за бившия си съпруг. Те се женят отново.

Умира в Москва на 14 ноември 2020 г. на 86 години. Причината за смъртта е сърдечен арест поради бъбречно заболяване и оток на фона на други хронични заболявания. Актьорът е хоспитализиран, но не успяват да го спасят.

Армен Джигарханян има само един наследник, посочен от него в завещанието. Това е доведеният му син от Татяна Власова - Степан.

Преди това в завещанието е била посочена третата му съпруга Виталина Цимбалюк-Романовская, но Джигарханян го отменил.

Армен Джигарханян е Заслужил артист на Арменската ССР (1966), Народен артист на РСФСР (1973), Народен артист на Арменската ССР (1977), Народен артист на СССР (1985) и много други.

Мисли на големия Джигарханян: 

- Страхът е най-голямата движеща сила.

- В Русия има църква и театър. Те изпълняват едни и същи функции. И не трябва хората да бъдат лишавани от тях.

- Майка ми казваше, че няма лоши хора, има деца, които не са били обичани достатъчно.

- Когато обществото няма идеали - театърът не му е нужен.

- Не обичам младеещите пенсионери, старците с душа на дете. Трябва да се чувства възрастта, приживените години.

- Не всяко ръкостискане e признак на приятелство.

- Цинизъм - това е, когато знаеш цената на всичко.

- Ние всъщност не познаваме самите себе си.

- Истината не винаги е красива.

 Поклон!


 



 Валерия Калчева, Impressio.dir.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар