Той имаше нещастието да живее дълго и да види в какво се превърна Русия и мечтата за мирно пространство от Ванкувър до Владивосток. За него дълголетието беше проклятие...
Михаил Горбачов, който през последните десетилетия предизвикваше полярни емоции, си отиде на 91-годишна възраст. По принцип дълголетието на политика му позволява да види резултатите от делата си, затова то може да бъде както триумф, така и проклятие.
Триумф носи дълголетието на онези политици, които виждат как техният път е продължен от наследниците им и носи по-добър живот на хората. Но то е проклятие за онези, които не само наблюдават провала на делото си, а и вредните му последици за съгражданите им. В случая с Горбачов няма как да не направим извода, че за него дълголетието беше проклятие. Колкото повече време минаваше от 25 декември 1991 г., когато той, първият и последен президент на СССР, беше принуден да подаде оставката си в телевизионно обръщение, толкова повече от признатите му постижения се рушаха.
Да не говорим за целите, с които Горбачов се появи на световната арена: превръщането на Съветския съюз в демократична държава с ефективна икономика, окончателното преодоляване на ядреното противопоставяне и замяната на противопоставянето между Изтока и Запада с мирни, приятелски и добросъседски отношения чрез създаването на общо мирно пространство по неговите думи “от Ванкувър до Владивосток”.
Пред очите му тези намерения едно по едно се проваляха, за да бъдат заменени от силови действия във вътрешната и външната политика, замяната на двуполюсния свят с еднополюсен (Pax Americana), преди да започне новата борба за световен ред.
Но преди да стигнем до днешния ден, когато Горбачов напусна този свят, видял не само основните събития на ХХ век, но и големите сътресения от първите две десетилетия на ХХI, нека погледнем назад, за да можем по достойнство да оценим направеното от него. Малко са европейските лидери на ХХ в., които са извървели толкова дълъг път като него. Изглежда невероятно как едно селско момче с баща тракторист и майка колхозничка не само получава две висши образования по право и селскостопански науки (това беше напълно възможно в онази система), но и прави стремителна кариера от дълбоката провинция на Северно-кавказкия край до центъра на властта – Москва и Кремъл. Но става точно така: приел с голяма вяра идеите на марксизма-ленинизма (както се нарича съветският вариант на марксизма, след като отпада “сталинизмът”), той става комсомолски активист, на 21 години влиза в КПСС, 40-годишен е избран за член на ЦК, седем години по-късно, през 1978 г., става секретар на ЦК на КПСС по селскостопанската политика, една сфера, в която кризата се задълбочава, за да доведе до внос на зърно от Канада и САЩ.
В ролята на секретар Горбачов привлича вниманието на Юрий Андропов, който скоро ще му съдейства да стане член на Политбюро едва на 49 години, възраст, която днес не изглежда младежка, но в Съветския съюз това е за времето на застоя, завършил с т.нар. ера на “пищните погребения” на престарелите генерални секретари и членове на Политбюро.
А когато на 54 години, на 11 март 1985 г., Горбачов е избран за генерален секретар на ЦК на КПСС, най-мощната структура в Съветския съюз, център на властта, всички очи в Съветския съюз се обръщат към него с надежда за бързи реформи, които ще върнат жизнеността на системата и високите темпове на развитие от следвоенния период.
Определено може да се каже, че от 1985 г. започва вторият и със сигурност най-важен период от политическия път на Михаил Горбачов. Огромните проблеми, пред които е изправен Съветският съюз, го карат да потърси радикални решения, повлияни от западния модел на демокрация и пазар. Благодарение на него думата “перестройка” става световна. Но тъй като в света липсва опит от преминаването от силов държавен социализъм към демократичен социализъм (това е целта, която си поставя тогава, независимо от късните му заклинания, че се е опитвал да унищожи социализма), неговите реформи се осъществяват по-скоро на принципа: проба – грешка.
Става дума за децентрализацията в икономиката, въвеждането на частната инициатива в ограничени мащаби, на арендната система в селското стопанство, масовата смяна на кадрите в партийния и държавния апарат, гласността, както се определя ограничената свобода на словото, и т.н. Опитът да се правят едновременно политически и икономически реформи се оказва неуспешен, вероятно защото въпреки призива на Горбачов “Да се върнем към Ленин”, той не се учи от опита на НЕП-а.
За разлика от Дън Сяопин, който по същото време започва реформи в Китай с дългосрочен план, който според него трябва да доведе до изграждане на социализъм в средата на ХХI в.
Докато Горбачов като типичен западник (за разлика от днешните евразийци) бърза всичко да стане наведнъж, но се оказва в по-слаба позиция от могъщите сили на номенклатурната инерция, но и на дисидентското отрицание на всичко и стремежа към политически плурализъм на всяка цена.
Резултатът го знаем: Августовският пуч на консерваторите през 1991 г. и помитането им от младежката енергия на поддръжниците на съперника на Горбачов в ръководството на КПСС Борис Елцин. Тези събития слагат края не само на политическата кариера на Горбачов, но и на процеса на мирна трансформация на Съветския съюз в Съюз на независими държави. В края на декември 1991 г. Съветският съюз се разпада, а опитът той да се замени с Общност на независимите държави се оказва неефективен.
Така завършват шестте години управление на Горбачов във втората по сила държава в следвоенния свят. И въпреки общия му неуспех
не можем да не му признаем голямата му политическа смелост, която за съжаление е съчетана с немалка доза наивност. Такива се резултатите от вътрешната политика на Горбачов.
Най-големи несъмнено са заслугите на Горбачов в световната политика. Защото когато пропагандира своето кредо в книгата си „Преустройството и новото мислена за нашата страна и за целия свят”, той си поставя за цел да замени противопоставянето от студената война с траен мир за целия свят. Цел, която не може да се реализира едностранно от Съветския съюз, а за която са необходими преговори с основните западни страни и най-вече с американските президенти. И го прави успешно.
Пробивът на Горбачов в световната политика идва малко неочаквано в онази европейска страна, с която Русия/СССР винаги са имали сложни отношения – Великобритания. Но първата жена-премиер на островната държава Маргарет Тачър първа обявява, че това е човек, с когото „може да се работи”. Следва разчупването на леда с президента на САЩ Роналд Рейгън, с когото на 8 декември 1987 г. подписва Договора за съкращаване на ракетите със среден обсег. За пръв път в съветско американските отношения държавните ръководители Горбачов и Рейгън/Буш се срещат и разговарят цели 11 пъти.
Така, с преговори се стига до договореностите, които слагат край на конфликта, продължил повече от четири десетилетия и разполовил света на Изток и Запад. Тази миротвореска дейност носи на Горбачов не само Нобеловата награда за мир от 1990 г., но и уважението на целия свят и до ден днешен.
Третият период от живота на Горбачов – от оставката му като президент на Съветския съюз до смъртта му, е по-скоро тъжен. Защото едновременно със знаците на уважение и признателност, демонстрирани на Запад, той се сблъсква с реалните последици от края на студената война и разпадането на Съветския съюз в родната му страна вече Руска федерация. А те не са никак радостни. Оказва се, че приветстването на края на студената война на Запад носи на Русия безусловна капитулация и преминаване към капитализъм, но не от цивилизования западноевропейски тип, а от разбойническия на първоначалното натрупване на капитал. Илюстрация за оценката за Горбачов в Русия са онези 0,51% от гласовете, които той получава, когато през 1996 г. отново се кандидатира за президент. А и необходимостта
да отбележи тържествено 80-годишнината си не в Москва, а в Лондон.
Това са основните етапи от живота на онзи, който беше ентусиазирано посрещнат като лидер в родината си и по света, а после загуби влиянието и уважението на съгражданите си. И му се наложи да наблюдава как на мястото на социализма в Русия се утвърди олигархичен капитализъм, как постепенно изчезва реалната демокрация там, а светът вече не е единен, мирен и свободен, а отново е във война, и то не една. Затова днес можем да кажем, че Горбачов имаше нещастието да живее дълго и да види как рухва всичко, към което се е стремял в политическия си път.
Горбачов символизира цяла една епоха – епохата на големите надежди и горчивите разочарования, с които беше изпълнено времето от края на студената война до новия конфликт в света с все още непредсказуеми последици.
Проф. Искра Баева, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар