По-добре да сгрешиш, отколкото хич да не се усъмниш

Не Слава Украйна. А Слава на свободната мисъл. Тя бива безпощадно избивана пред очите ни днес, но като че ли никой не крещи в нейна защита 

 

За съжаление победи възможността човек да допуска нещо различно от изкуствено и насилствено налаганото.

Окованата мисъл умря! Да живее свободната мисъл.

И макар чистите факти никога да не грешат, дори да допуснем, че тези, които мислят, че войната в Украйна е не просто приумица на един диктатор, ей така, защото му е скучно, а резултат на процеси, които са довели до нея, ако допуснем, че те грешат, то пак десет пъти по-добре да сгрешиш, отколкото хич да не се усъмниш.

Да не се усъмниш, че може да бъдеш манипулиран. Че има нещо гнило в това да ти забраняват другата - различната гледна точка. Това е умение. Умение, което е по-ценна плячка от някакво си териториално разширение, добив на суровини и влияние. Защото, ако успееш да завладееш умовете на хората, ти вече няма да имаш нужда от патрони. Ти владееш и земите им, и богатствата им, и животите им.

Днес ни замазват очите, че войната се води в Украйна. Или в Сирия. Докато тя се води на един друг, далеч по-необозрим фронт - умовете ни.

А жертвите паднали в тази война са много повече, отколкото в която и да е друга. 

Не Слава Украйна. А Слава на свободната мисъл. Тя бива безпощадно избивана пред очите ни днес, но като че ли никой не крещи в нейна защита. Глъхне викът й безсмъртен, докато умира неразбран.

 

 Персефона Коре