Социализмът не падна, защото беше лош, а защото преди 30 и кусур години Западът предлагаше нещо по-добро.
Тридесет години по-късно хората започват вече да се осъзнават, че това "по-добро" всъщност никога няма да дойде. То няма да дойде, дали защото само по себе си беше една лъжа, която Западът поддържаше на изкуствено дишане известно време, за да се разпада днес тя пред очите ни или защото целенасочено го изврати и неосъзнато го обрече на гибел. Но то няма да дойде.
Няма да дойде най-вече, защото първата предпоставка то да дойде и съществува у нас е да съществува въобще.
По-добрия живот на Запада, заради които захвърлихме спокойният, братски и доволен социализъм, вече не съществува. Той беше една инвестиция в нещо, което не се реализира.
Нещо, което напомпано изкуствено и съществуващо известно време, даде заблудата, че го има и е възможно. Но като всяко лошо направена инвестиция, така и западният начин на живот е обречен на срив. То е като човек теглил кредит и създал си за миг прелестен и лъскав начин на живот, докато не настъпи момента, в който не може да си изплаща кредита и кредиторите му го ошушкат до кокал.
Така и реалността си взима нужното от прекрасния нов западен свят. Един свят, може би, изграден с мерак, но озверил се и изял собствените си деца. Този свят се разпада и в това не трябва да има съмнение. Може да чуете предсмъртните му викове, извиращи от гърдите на фанатично промитите мозъци на поклонниците му, които "вият на умрело".
Дали ще се включите в разтурването на този свят или ще наблюдавате отстрани, вече няма значение. Както е казал Апостола - ние обръщаме времето. Но когато то тръгне да се обръща, процесите са вече необратими. Остава да дочакаме само и то да обърне нас.
И да ни избави от това, в което сляпо повярвахме преди тридесет години, а именно че парите са по-ценни от нравствеността, другарството и състраданието към ближния.
Няма коментари:
Публикуване на коментар